Мобилният му телефон му бе нов и той още не бе успял да разбере как да смени звъненето, затова сега чу тъпата служебна мелодия. Провери дали се обаждаше жена му, но бе Грейнджър.
- Да?
- Вярно ли е това, което ми каза кучката от Министерство на вътрешната сигурност? Тигъра е мъртъв?
- Да.
Пауза.
- Ще те видя ли в службата днес?
- Не.
- Добре, тогава ще те посрещна на летището. Трябва да обсъдим някои неща.
Майло затвори и включи радиото. Не откри интересна станция, затова извади айпода си. Пъхна слушалките в ушите си, погледна списъка с френски песни и натисна петата.
Главата му се изпълни с бързата игрива мелодия на „Кукла от восък“, изпълнявана от Франс Гал. Бе научил Стефани на същата песен за рецитала ѝ, представлението, което щеше да пропусне.
Набра номера на Тина. Включи се гласовата ѝ поща и той изслуша търпеливо обещанието ѝ да му се обади, ако ѝ остави съобщение. Знаеше, че вече е отишла на представлението, седи до празен стол и наблюдава как дъщеря им пее хита на Серж Генсбур. Не ѝ остави съобщение. Просто искаше да чуе гласа ѝ.
6
Тина не можеше да си представи какви родители-идиоти бяха облекли седемгодишната си дъщеря в розов клин и фланелка, бяха завързали чифт розови ангелски крила на крехкия ѝ гръб, а после бяха покрили всеки сантиметър с лъскави пайети. Горкото хлапе едва се виждаше заради отблясъка на прожекторите по пайетите докато подскачаше наляво-надясно и пееше измъчено объркана версия на „Аз решавам“ от хитовия филм „Дневниците на принцесата“, както бе обявила директорката. Песента можеше и да е добра, но от мястото си в средата на училищната зала, Тина едва чуваше тътена от басите и виждаше малкото момиченце на голата сцена.
Но, разбира се, тя също заръкопляска. Всички го направиха. Двама дори се изправиха и започнаха да викат. Тина предположи, че бяха малоумните родители. До нея, на мястото, където трябваше да седи Майло, Патрик плясна с ръце и прошепна:
- Невероятни кретени!
Тина не бе искала да се обади на Патрик, но тъй като Майло отново нямаше да се появи, а Стефани заслужаваше колкото се може по-голяма публика, го бе направила.
- Дръж се прилично - изсъска тя.
Майло бе оставил поредното си лаконично съобщение на домашния им телефон, в което я уведомяваше, че ще закъснее, но без да обясни защо.
Чудесно, беше си помислила тя. Пропусни рецитала на дъщеря си, а аз ще доведа истинския ѝ баща.
Но после самият Майло ѝ предложи да се обади на Патрик. Това смекчи малко гнева на Тина. Помогна и фактът, че през последните три дни Патрик упорито се опитваше да я накара да вземе Стефани и да се върнат при него. Майло нямаше и представа за това.
Реакцията на първия опит на Патрик бе да отнесе телефона в кухнята, където дъщеря ѝ нямаше да я чуе, и да попита:
- Да не си дрогиран, Патрик?
- Разбира се, не - отговори бившият ѝ приятел. - Как можеш дори да си го помислиш? Знаеш какво е отношението ми към наркотиците.
- Обзалагам се, че си ударил няколко скоча, нали?
- Слушай - отвърна той, като се опитваше да говори разумно. - Гледам назад към миналото и какво виждам? Две прекрасни години. Единствените две години, през които бях наистина щастлив. С теб. Държах да ти го кажа. Никога не съм бил по-щастлив.
- Харесвам Пола - каза Тина, докато разсеяно бършеше алуминиевата мивка с гъба. - Умно момиче е. Никога няма да разбера защо се омъжи за теб, но...
- Ха-ха - изсумтя Патрик и тя осъзна, че наистина е пиян. - Аз съм шегата на века. Но помисли за мен. Спомни си колко бяхме влюбени.
- Чакай малко. Къде е Пола?
Патрик дръпна от пурата си.
- Знам не повече от теб.
Това обясни всичко.
- Зарязала те е. И след шест години правиш опити да се върнеш при мен? Сигурно си адски пиян. Или ужасно тъп.
На сцената хлапе, издокарано като Супермен, произнасяше монолог. Тежкото му заекване правеше думите абсолютно неразбираеми. Патрик се наведе към нея.
- Скоро ще полети. Виждам въжето, закачено на колана му.
- Няма да лети.
- Ако го направи, ще го черпя първото му мартини.
Дългото лице на Патрик и посивяващата му тридневна брада му осигуряваха доста клиенти в „Берг и Дебърг“. Хората смятаха, че той, за разлика от дъртите си партньори, изглежда жизнен. Напоследък обаче, с тъмните сенки под очите си, той изглеждаше по-скоро отчаян, а не жизнен. Пола Шабон, ливанско-френската красавица, която продаваше колекции с изработени лично от нея бижута из най-скъпите бутици по света, се бе завърнала в Берлин. Бивш любовник бе спечелил сърцето ѝ отново и я бе призовал там. И Патрик силно искаше да вярва, че и той може да направи същото - да си върне Тина. Наистина беше жалък.