Супермен завърши монолога си, като се затича по сцената в имитация на полет, но наметалото висеше тъжно на гърба му и Патрик се ядоса, че краката му въобще не се отлепиха от земята.
- Включи камерата - нареди му Тина след задължителните аплодисменти.
Патрик извади малка камера „Сони“ от джоба си. Включи я и малкото ѝ екранче проблясна.
Без да мисли, Тина го стисна за коляното.
- Ето я малката госпожица!
Но първо се появи директорката на училището и присви очи към картичката в ръката ѝ.
- Моля, приветствайте първокласничката ни Стефани Уийвър, която ще изпълни... - жената се намръщи и се опита да разчете думите. - „Роор-ее de sirk, poo-ee de son“.
Из публиката се понесе приглушен кикот. Тина почервеня. Как бе възможно проклетата кучка да не се научи първо да произнася името на песента?
Директорката също се подсмя.
- Френският ми вече не е добър като едно време. Но на английски, песента е „Кукла от восък“, написана от Серж Генсбур.
Тълпата заръкопляска енергично. Директорката напусна сцената и Стефани пристъпи гордо към центъра. Несъмнено, тя беше най-добре облеченото дете. Майло бе прекарал целия уикенд с нея в Гринич Вилидж в обикаляне на ретро магазините и търсене на подходяща рокля и чорапогащник. После бе изровил от интернет различни интересни прически от шестдесетте години. Тина смяташе, че всичко това е прекалено и идеята да обличаш дете по модата от преди четиридесет години е абсурдна, но сега, когато видя как елегантната рокля проблясваше под светлината на прожекторите, а гъстата коса на Стефани висеше идеално от двете страни на личицето ѝ...
До нея, вторачен в дъщеря им, Патрик най-после млъкна, омагьосан от гледката.
Високоговорителите изпращяха, после се чу оркестровата мелодия. Стефани запя, произнасяйки идеално френските думи.
Тина се опита да фокусира дъщеря си, но не успя и осъзна, че плаче. Майло се оказа прав. Беше великолепно. Тя хвърли бърз поглед към Патрик, който записваше изпълнението и мърмореше възхитено. Може би това най-после щеше да го убеди, че Майло бе свестен, макар вчера, когато ѝ се обади в службата, да бе изразил различно мнение.
- Не го харесвам.
- Какво? - раздразнено извика Тина. - Какво каза?
- Майло.
Тя усети, че Патрик бе леко на градус.
- Говоря за Майло Уийвър - продължи той. - Никога не съм му имал доверие. Особено когато става дума за дъщеря ми.
- Никога дори не си опитал да го харесаш.
- А ти какво знаеш за него? Просто тип, с когото се запозна в Италия, нали? Откъде е?
- Знаеш. Родителите му са починали. И той е от...
- Северна Каролина - прекъсна я Патрик. - Да, да. Защо тогава няма южняшки акцент?
- Пътувал е много, знаеш го.
- Точно така. Пътешественик. Ами сиропиталището, където е израснал? Той ми каза, че бил отгледан в „Сейнт Кристофър“. А това сиропиталище изгоря през 1989 г. Удобно, нали?
- Струва ми се странно, че знаеш всичко това, Патрик. Шпионирал си го.
- Имам право да шпионирам, когато благополучието на дъщеря ми е заложено на карта.
Тина се опита да пропъди разговора от главата си и да се вслуша в кристалночистия глас на Стефани, който се носеше из залата. Не разбираше думите на песента, но все пак бе великолепна.
- Слушай, Пат, мога да се заяждам с теб относно как ме заряза, когато бях бременна и се нуждаех от теб, но вече не съм ти ядосана. Начинът, по който се развиха нещата... Щастлива съм. Майло се отнася с нас добре. И обича Стефани като собствено дете. Разбираш ли какво искам да кажа?
Стефани изпя последните няколко думи и замълча. Чуха се още няколко акорда, и тя се залюля леко и ритмично, както бе видяла Франс Гал да прави в изпълнението си по Евровизия, което Майло бе открил в „ЮТюб“.
- Уха! - извика Патрик.
Тина скочи на крака, закрещя и въодушевено размаха ръце. Няколко от останалите родители също се надигнаха и заръкопляскаха. Може би само проявяваха любезност, но на Тина не ѝ пукаше. Беше замаяна от възторг. Майло наистина щеше да се зарадва на представлението.
7
Последните година и половина бяха лоши за Управлението. Никой не можеше да определи къде точно бе започнала серията от лош късмет, а това означаваше, че, в зависимост от общественото настроение, вината бе прехвърляна нагоре-надолу из йерархията, съсипвайки доста кариери. Репортерските екипи редовно пристигаха да отразят ранни пенсионирания и неочаквани оставки.
Преди да продължат живота си на ново място, тези унизени служители се появяваха по сутрешните предавания в неделя, за да разпространят вината още по-нататък. Бивш заместник-директор, разузнавач от кариерата с тих, приятен глас, сега изключително враждебен, изрази ясно всеобщото мнение.