- Ирак, разбира се. Първо, президентът ни обвини, задето сме предоставили невярна информация. После ни обвини, че не сме убили Осама Бин Ладен. След това се нахвърли върху нас, защото сме свързали тези два провала в безкрайна злополучна война, сякаш ние го насочихме към Ирак. Защитихме се с факти и изведнъж съюзниците на президента в Конгреса започнаха да ни разкъсват на парчета. Ама че съвпадение! Специални анкетни комисии. Ако похарчиш достатъчно пари и се поровиш достатъчно добре, всички организации се оказват мръсни. Това също е факт.
Републиканецът от Джорджия Харлан Плезънс пусна бомбата през април 2006 г. Той оглави втората анкетна комисия, която, въз основа на резултатите от разследването на първата, завършило предишния месец, се съсредоточи върху парите. Получил достъп до бюджета на ЦРУ (поверителен още от 1949 г.), сенатор Плезънс се зачуди на глас как Управлението предоставила десет милиона на Младежката лига, военизирана китайска демократична група, действаща в планинската провинция Гуиджоу, която иронично бе приела името на комунистическата младежка организация. След три месеца сенатор Плезънс се появи по CNN и съобщи, че подаръкът, направен на китайците, се дължал на продажбата във Франкфурт на афгански хероин на стойност осемнадесет милиона евро, приготвен от талибански затворници, охранявани от американската армия.
В Лангли бяха убедени, че макар това да е вярно, е абсолютно невъзможно да го откриеш, проследявайки съществуващата документация. Друга агенция захранваше сенатор Плезънс с информация. Повечето хора вярваха, че е Министерството на вътрешната сигурност. Други, сред които бе Майло, смятаха, че е Агенцията за национална сигурност. Но това беше без значение, тъй като обществеността не се интересуваше откъде идва информацията. Просто фактите бяха прекалено съблазнителни.
Но каквото и да бе положило началото на провала, открието на сенатор Плезънс го превърна в обществен и международен скандал. Първо, притеснените немци оттеглиха подкрепата си и прекратиха съвместните операции. После, нови комисии, оглавявани от дребни политици, устремили се към върха, изискаха финансовата документация. В Лангли започнаха да унищожават хард-дисковете. Луиз Уокър, обикновена машинописка, бе арестувана заради това и след дълга среща с адвоката си бе убедена, че единственият начин да се отърве, бе да съобщи нечие име. Това име бе Харълд Ъндъруд, бюрократ на ниско ниво. Харълд също получи убедителен адвокат.
И нещата продължиха по същия начин. Осемнадесетте месеца от началото до края доведоха до тридесет и два ареста: седемнадесет оправдани, дванадесет в затвора, две самоубийства и един изчезнал. Новият директор на ЦРУ, одобрен набързо на гласуванията в комисиите на Конгреса, бе дребен, но гръмогласен тексасец на име Куентин Аскът. Той обясни методите си на действие пред Сената. Вече нямаше да се харчат пари за потайни сделки. Нямаше да се провеждат операции, които не са били одобрени от сенатската комисия по правителствени дела и вътрешна сигурност. Обещанията му завършиха с думите:
- Вече няма да има тайни. Ние служим на американския народ, който плаща сметките ни. Трябва да действаме напълно открито.
Стонът на служителите на Управлението може да бъде чут из целия свят.
Четирите тайни етажа в сградата на Авеню на Америките, претъпкани с туристически агенти, които обработваха информацията, събрана от туристите по света, бяха считани за главната мишена на неизбежните съкращения. Носеше се слух, че директор Аскът иска да премахне Туризма напълно. Той твърдеше, че туристите, които разполагаха с огромни средства и не бяха задължени да се отчитат за тях, ще да съсипят Управлението. Но тъй като му липсваше достатъчно вътрешна подкрепа да премахне отдела, той започна да го съкращава постепенно.
Майло научи за действията на Аскът, когато пристигна на летище „Ла Гуардия“ от Тенеси и се срещна с Том Грейнджър в офиса на охраната. Старецът бе отпратил някъде „наемните ченгета“, както наричаше повечето хора, които не служеха в Управлението, и през еднопосочното огледало двамата се загледаха в тълпите около лентата за багаж и опашките пред металдетекторите и рентгеновите машини, превърнали се през последните години в национални центрове по сигурност. И двамата мъже си припомниха с носталгия за времето, когато пътуванията бяха начин да стигнеш на ново място, а не досадно преминаване през смотаните мерки на закона за борба с тероризма.