- Истински светец си.
- Разбира се, че съм. Уведомих я, че спасяваш свободния свят.
- Тя престана да вярва в това преди дълго време.
- Библиотекарки - промърмори Грейнджър. - Трябваше да ме послушаш. Не е разумно да се жениш за умна жена.
Истината бе, че Грейнджър му бе дал този съвет седмица преди да се ожени за Тина. И това го бе накарало да се замисли за Тери, починалата съпруга на Грейнджър.
- Е, можеш да ми разкажеш за пътуването - каза Майло. - Но не давам обещания.
Грейнджър го потупа по гърба.
- Виждаш ли? Не беше толкова трудно.
8
Мина почти час, докато стигнаха до „Ларк Слоуп“, квартала в Бруклин, който Майло бе заобичал през последните пет години. Навремето, когато Стефани беше още бебе и си търсеха жилище, Тина веднага се влюби в тухлените къщи и луксозните кафенета, уютния и кротък свят на забогателите от бума на интернет и преуспяващите писатели. За Майло бе нужно малко повече време.
Семейният живот се различаваше от това, което познаваше преди. За разлика от туризма, това наистина бе живот. Първо се научи да приема, а после да обича. Започна да гледа на „Парк Слоуп“ не като на място, където новозабогателите тормозеха келнерите със сложни поръчки. Не, „Парк Слоуп“ бе мястото, където живееше семейството на Майло Уийвър.
Тигъра го бе нарекъл „буржоазен семеен човек“. Тук поне, наемният убиец бе абсолютно точен.
На площад „Гарфийлд“ той излезе от мерцедеса на Грейнджър с обещанието да поговорят на следващата сутрин в службата. Но докато се качваше по тясното вътрешно стълбище на къщата им, знаеше, че вече е взел решение. Семеен човек или не, отиваше в Париж.
Чу звука от телевизора на третия етаж. Звънна и Стефани извика:
- Вратата! Мамо! Вратата!
Чуха се бързите стъпки на Тина и нежният ѝ глас:
- Идвам.
Тя отвори вратата, закопчавайки ризата си. След като видя мъжа си, кръстоса ръце над гърдите си и прошепна високо:
- Пропусна представлението.
- Том не ти ли се обади?
Опита се да влезе вътре, но Тина блокира пътя му.
- Този тип ще каже какво ли не, за да те покрие.
Беше вярно, затова Майло не възрази. Просто изчака Тина да вземе решение. Най-после тя го сграбчи за ризата, придърпа го към себе си и го целуна по устните.
- Все още съм ти ядосана, господинчо.
- Мога ли да вляза?
Тина не беше истински ядосана. Произхождаше от семейство, в което човек не криеше гнева си, защото проявата му унищожаваше силата му. Семейство Кроус бяха разсъждавали по този начин в Остин, а което беше добро за Тексас, бе достатьчно добро и навсякъде другаде.
Майло намери Стефани във всекидневната, седнала на пода сред купчина кукли и загледана в телевизора, където вървеше анимационен филм.
- Здрасти, хлапе - поздрави я той. - Съжалявам, че пропуснах представлението.
Тя не стана.
- Вече съм свикнала с това.
С всеки изминал ден звучеше все повече като майка си. Майло се наведе и я целуна по главата. Стефани сбърчи малкото си носле.
- Татко, вониш.
- Знам, сладурче. Съжалявам.
Тина му метна туба с крем.
- За изгарянето ти. Искаш ли бира?
- Имаме ли водка?
- Първо трябва да те нахраним.
Тина свари китайски спагети - едно от петте неща, които знаеше да готви, според собствените ѝ думи, и му поднесе купичката. Стефани се настани до него на канапето и му заразказва за другите изпълнители в представлението, за силните и слабите им страни и за върховната несправедливост при награждаването. Сара Лоутън бе спечелила първо място с версията на ,,Аз решавам“.
- Ами твоята песен? Работихме върху нея в продължение на седмици.
Стефани наклони глава и се вторачи мрачно в него.
- Беше глупава идея.
- Защо?
- Защото никой не разбира френски, татко.
Майло разтърка челото си. Според него бе чудесна идея дъщеря му да изпълни хита на Серж Генсбур. Беше неочаквано и оригинално.
- Мислех, че харесваш песента - каза той.
- Да.
Тина се настани в другия край на канапето.
- Стеф беше невероятна, Майло. Направо зашеметяваща.
- Но не спечелих.
- Не се тревожи - утеши я той. - Един ден ще ръководиш нюйоркската филхармония, а Сара Лоутън ще пържи картофи в „Макдоналдс“.
- Майло - предупреди го Тина.
- Просто казвам - оправда се той.
Лека усмивка изкриви лицето на Стефани.
- Да!
Майло се нахвърли върху спагетите.
- Имаме запис, нали?
- Баща ми не успя да фокусира камерата. И съм прекалено дребна.
Стефани отличаше мъжете в живота си по този начин: Патрик беше „баща“, а Майло - „татко“.