- Той ти се извини - напомни ѝ Тина.
Стефани, която не беше в настроение да прощава, се върна на пода при куклите си.
- Е? - попита Тина. - Ще ми кажеш ли?
- Това е чудесно - кимна Майло към купата със спагети.
- Къде?
- Какво къде?
- Том те изпраща някъде. Затова се обади - да ме умилостиви. Той е най-нетактичният тип от ЦРУ, когото познавам.
- Чакай...
- Освен това - прекъсна го тя. - Виждам вината, изписана по лицето ти.
Майло вдигна очи от купата си и каза кротко:
- Трябва да отида в Париж. Но ще се върна до събота.
- Вече не се занимаваш с тази работа.
Той не отговори. Тина беше права, разбира се. През последната година той бе пътувал прекалено много „в командировка“ и тя започваше да се тревожи. Знаеше достатъчно за живота му преди да се запознаят, за да е наясно, че този човек не бе съпругът, когото искаше. Беше се омъжила за човека, оставил всичко това зад себе си.
- Защо е толкова важно да отидеш в Париж? Управлението може да изпрати цяла армия шпиони там.
Той снижи гласа си.
- Става дума за Анджела Йейтс. Забъркала се е в някакви неприятности.
- Анджела? Тази, която беше на сватбата ни?
- Мислят, че тя продава информация.
- А стига бе - презрително изсумтя Тина. - Анджела е рекламното момиче на „Ние срещу тях“. По- голям патриот е от Джон Уейн.
- Затова трябва аз да замина - отвърна Майло, загледан в телевизора, където нещастният койот се измъкна от дълбока дупка, в която бе паднал от невероятна височина. - Типовете от отдела по вътрешни разследвания не я познават.
- Добре. Но се връщаш в събота. Иначе ще отлетим за Дисниуърлд без теб. Нали така, малка госпожице?
- Със сигурност - потвърди Стефани.
Майло вдигна ръце.
- Обещавам.
Тина погали коляното му и той я придърпа към себе си, наслаждавайки се на свежия аромат на току-що измитата ѝ коса, все още вторачен в телевизора. Тогава осъзна, че койотът Уили не се подчиняваше на същите закони на физиката като нас. Въпреки всички неблагоприятни условия, той винаги оцеляваше.
Тина подсмръкна и го бутна настрани.
- Господи, Майло. Вониш!
9
Ако човек искаше да посети небостъргача на ъгъла на Тридесет и първа улица и Авеню на Америките, трябваше да знае, че е следен от камери, които покриват всеки сантиметър от тротоара и улицата около сградата. А когато влезеше вътре, вече го очакваха и Глория Мартинес, намусената четиридесетгодишна рецепционистка, бе готова с пропуска му. Майло винаги подхващаше лек флирт с нея, а тя винаги го облъсваше. Знаеше, че жена му е наполовина от испански произход и редовно му напомняше да внимава и да държи остри предмети далеч от леглото си.
Майло прие мъдрите ѝ думи заедно с пропуска си, усмихна се на камерата и обеща на Глория „тайна ваканция в Палм Спрингс“. В отговор, тя прокара пръст по врата си.
На следващия етап, до асансьорите, стояха трима огромни бивши футболисти, наречени „портиери“. Те държаха ключовете, които осигуряваха достъп до четирите тайни етажа от деветнадесети до двадесет и втори - царството на Том Грейнджър. Днес Лорънс, висок чернокож с бръсната глава, го отведе горе. Дори след пет години ежедневна рутина, Лорънс все пак прокара металдетектора по тялото на Майло. Той избипка до хълбока му и, както всеки ден, Майло извади ключовете, телефона и монетите си.
Подминаха деветнадесетия етаж, стерилното ниво за разпити с тесни коридори и номерирани врати, където, в случай на нужда мигом забравяха за Женевската конвенция. Двадесетият бе празен, отделен за бъдещи разширения, а двадесет и първият съдържаше богата библиотека с документация от Туризма, дублираща в писмен вид тази от компютърните файлове. Най-после вратите на асансьора се отвориха на двадесет и втория етаж.
Ако посетител стигнеше случайно до отдела по Туризма. нямаше да открие нищо необичайно. Просторен открит офис, натъпкан с кабинки, където бледи туристически агенти висяха над компютрите си и се ровеха из купища информация, за да предадат докладите си на Том Грейнджър. Майло винаги бе смятал, че мястото напомня на счетоводен офис от времето на Дикенс.
Преди единадесети септември и срутването на предишния офис, отделът по Туризма бе разделен на географски принцип. Шест секции бяха посветени на шест континента. След това обаче, когато всички се вторачиха в разузнавателните агенции, Туризма бе подреден по теми. В момента имаше седем секции. Тази, в която работеше Майло, се занимаваше с тероризъм и организирана престъпност.
Всяка секция имаше девет туристически агенти и един началник и, ако не се брояха пръснатите по света туристи, персоналът, включително с директора, Том Грейнджър, наброяваше седемдесет и един човека.