Една четвърт, бе казал Грейнджър. Една четвърт от тези служители трябваше да напусне.
Старецът говореше в кабинета си с Терънс Фицхю, заместник-директора по тайните операции в Лангли, който понякога пристигаше неочаквано, за да проучи различни аспекти от некомпетентността на Грейнджър. Докато Майло чакаше пред кабинета, Хари Линч, двайсетинагодишен туристически агент от неговата секция, понесе купчина разпечатки по коридора, но спря, когато го видя.
- Как мина?
Майло примигна объркано.
- Кое как мина?
- Тенеси. Улових радио трафика късно във вторник и просто си знаех, че това е нашият човек. Отне ми известно време да го потвърдя, но имах усещане в гръбнака.
Линч усещаше много неща в гръбнака си, талант, към който Майло изпитваше подозрение.
- Гърбът ти се оказа прав, Хари. Чудесна работа.
Линч се изчерви от удоволствие и се втурна към кабинката си.
Вратата на Грейнджър се отвори и Фицхю излезе от кабинета. Видя Майло и посочи към него с големия плик, който държеше.
- Уийвър, нали?
Майло призна, че е той и му направи комплимент за добрата памет - не бяха говорили от половин година, а и разговорът им тогава бе съвсем кратък. Демонстрирайки приятелско отношение, Фицхю го потупа по рамото.
- Лоша работа за Тигъра, но човек просто не може да предвиди тези неща, нали?
Грейнджър, застанал зад него, бе нетипично мълчалив.
- Но пък се отървахме от още един терорист - продължи Фицхю, като погали гъстата сребриста коса над ухото си. - Точка за добрите.
Майло прилежно се съгласи със спортната метафора.
- Е, какво ти предстои сега? - попита Фицхю.
- Само Париж.
- Париж? - повтори той, а Майло забеляза изписаното по лицето му притеснение. - Имаш достатъчно пари да изпратиш този човек в Париж, а, Том? - завъртя се Фицхю към Грейнджър.
- Става дума за Йейтс - уведоми го Грейнджър.
- Йейтс? - повтори Фицхю отново.
Може пък и слухът му да не бе много добър.
- Тя е една от най-старите приятелки на Майло. Това е единственият начин да си свършим работата.
- Ясно - кимна Фицхю, потупа Майло по рамото и се отдалечи, пеейки. - У-ла-ла!
- Влизай вътре - нареди Грейнджър на Майло.
Старецът се върна в ергономичния си стол, на фона на манхатънската панорама, и качи крак на бюрото си. Правеше го често, сякаш да напомни на посетителите в чий кабинет се намираха.
- Какво искаше Фицхю? - попита Майло, като се настани срещу него.
- Както ти казах, тормозят ме с бюджета, а сега ти се изпусна за Париж.
- Съжалявам.
Грейнджър махна с ръка.
- Трябва да ти кажа нещо преди да се захванем за работа. Новата ти приятелка, Симънс, е настояла да ускорят аутопсията на Тигъра. Иска да докаже, че ти си го убил. Не си ѝ давал повод да мисли така, нали?
- Мисля, че се проявих много добре и бях готов да ѝ сътруднича. Откъде научи за аутопсията?
- Сал. Нашият човек в министерството.
Грейнджър не беше единствения с връзки в министерството. Майло си припомни суматохата около изявлението на президента, девет дни след рухването на близнаците, че създава нова разузнавателна агенция. Управлението, ФБР и АНС побързаха да набутат вътре колкото се може повече от собствените си служители. Сал беше бивш турист и Грейнджър редовно говореше с него чрез анонимни имейли. Самият Майло се бе възползвал от това няколко пъти.
- Както ти предположи - продължи Грейнджър, - става дума за цианкалий. Кух зъб. Според лекаря на министерството. Тигъра бездруго е разполагал с не повече от седмица живот. Но пък отпечатъците ти са навсякъде по лицето му. Искаш ли да ми обясниш?
- Нападнах го в началото на разпита.
- Защо?
- Казах ти и преди - той заговори за Тина и Стеф.
- Изпуснал си си нервите.
- Бях недоспал.
- Добре - кимна Грейнджър и посочи сивата папка на бюрото си. - Това е досието на Анджела. Действай.
Майло се надигна от стола си и взе папката, която демонстрираше новия похват на Управлението по отношение на сигурността - строго секретните документи бяха без обозначение, за да не привличат интерес.
- Нещо за швейцарската клиника? - попита той.
Грейнджър стисна устни.
- Това, което ти е казал, е вярно. Бил регистриран под името Ал Абари.
- Възложи ли на Трипълхорн да проучи историята?
- В момента разполагаме само с единадесет туристи в Европа. Елиът загина миналата седмица близо до Берн. Останалите, включително Трипълхорн, са заети.
- Елиът? Какво стана?
- Катастрофа на магистралата. Издирвахме го около седмица преди най-после да разберем, че трупът е неговият.