Выбрать главу

От съображения за сигурност, Майло не знаеше истинските имена на туристите, възрастта им, нито дори как изглеждаха. Само Грейнджър и още някол­ко човека, включително Фицхю, имаха достъп до подобна информация. Новината за смъртта на Елиът все още го притесняваше. Той се почеса по ухото и се замисли за човека, когото познаваше само по фал­шивото му име. Колко ли беше годишен? Имаше ли деца?

- Сигурен ли си, че е било катастрофа?

- Дори и да не е било инцидент, съмнявам се, че ще получим финансиране за сериозно разследване. За съжаление, това е адът, в който навлязохме.

Грейнджър забеляза съмнението по лицето на Майло и смекчи тона си.

- Не, Майло. Наистина е било катастрофа. Челен удар. Другият шофьор също загинал.

Майло най-после отвори папката. Няколко разпе­чатки и снимка на дебел китаец в униформа на пол­ковник от Народоосвободителната армия.

- Англичаните го откриха - каза Грейнджър. - Всъщност „откриха“ е пресилено. Извадиха късмет. Рутинно наблюдение. МИ6 държи врага под око.

Опитът на Майло показваше, че МИ6 не разпола­гаше с достатьчно хора да наблюдава всеки дипломат в страната, дори някой важен като типа от снимката, полковник И Лиен, но не прекъсна шефа си.

- Пътуването му било рутинно. Полковникът взи­мал ферибота до Франция всеки уикенд.

- Не се възползвал от тунела?

- Страх от затворени пространства - отбелязан е в досието му. Та взимал ферибота, после шофирал до малката си вила в Бретан.

- Купена на негово име?

Грейнджър се протегна към мишката.

- Разбира се, че не - отговори той, после кликна два пъти и се вторачи в екрана. - Да. Рене Берние. Двадесет и шестгодишна, от Париж.

- Любовница.

- Тук пише, че била обещаваща писателка. Пред­полагам, че е използвала вилата, за да твори.

- И да се среща с полковника.

- Всеки трябва да плаща наем.

- Позволи ми да си изясня нещата - каза Майло. - Полковник Лиен взима ферибота до френската си вила. Прекарва уикенда с гаджето си. После се качва обратно на ферибота. И се просва мъртъв?

- Не. Получава инфаркт.

- И МИ6 е там, за да го му окаже първа помощ?

- Разбира се.

- И да провери багажа му?

- Какво ти става, Майло?

- Съжалявам, Том. Продължавай.

- Ами полковникът е абсолютен параноик. Не се доверява на никого в собственото си посолство и с основателни причини. Той е на шестдесет и четири години, неженен, със западаща кариера. Знае, че ско­ро някой ще предложи отзоваването му в Пекин, а той не желае това. Харесва Лондон и Франция.

- И защо да не ги харесва?

- Точно така. Но тъй като няма доверие на никого, държи лаптопа у себе си по всяко време. Сериозен риск. И нашите приятели от МИ6 се възползвали и копирали хард-диска му.

- Хитро.

- Нали? - ухили се Грейнджър, после кликна миш­ката отново и принтерът му бързо изпечата страница.

- Ами полковник Лиен? Какво станало с него?

- Страхотна ирония. Отзовали го в Пекин малко след като получил инфаркт.

Майло взе страницата от принтера, тъй като Грейн­джър очевидно не възнамеряваше да се надигне от стола си. Беше строго секретен меморандум от аме­риканското посолство в Париж. Писмо от посланика до Франк Барнс, шефа на дипломатическата охрана във Франция, което очертаваше новите методи за ра­бота с китайския посланик, временно наблюдаван от тричленен екип.

- И МИ6 сподели това с нас просто от приятелски чувства?

- Те са специалните ни приятели - отвърна Грейн­джър усмихнато. - Всъщност, един от моите лични специални приятели ми предаде документа.

- И специалният ти приятел смята, че Анджела е предала информацията на Лиен? МИ6 убедено ли е в това?

- Успокой се, Майло. Те просто ми предадоха пис­мото. Ние разгадахме останалото.

Също като Тина, Майло все още не можеше да повярва, че Анджела Йейтс, рекламното момиче на „Ние срещу тях“, бе издавала държавни тайни.

- Всичко ли е потвърдено? - попита той. - Фери­ботът? Инфарктът?

- Както ти казах вчера - отговори Грейнджър тър­пеливо, - инфарктът на полковника е отбелязан в ан­глийските вестници. Обществена тайна е.

Майло остави папката на бюрото на шефа си.

- И какви са доказателствата?

- Документът минал през три чифта ръце през посланика и Франк Барнс, разбира се. И през шефа на охраната в посолството. А това е Анджела Йейтс. Вече проверихме Барнс и е чист. Надявам се, че няма да поискаш обяснение от посланика.

Майло вече бе чул историята вчера в колата на Грейнджър. Но днес направо му прилоша от физиче­ската реалност на меморандума.

- Кога видя Йейтс за последен път?

- Преди около година. Но поддържаме връзка.

- Значи все още сте в добри отношения?

Майло сви рамене и кимна.