Истината, която го притесни за миг, бе, че преди шест години като турист никога дори не би размишлявал върху всичко това. Задачата щеше да е проста и чиста. Но вече не беше турист и определено не съжаляваше за това.
11
Американското посолство бе отделено от „Шанз-Елизе“ с дълъг красив парк. Майло паркира на авеню „Франклин Д. Рузвелт“ и тръгна пеша покрай парка, подминавайки възрастните парижани, седнали на пейките, стиснали пликове с трохи, с които хранеха безбройните гълъби. Обедното слънце печеше безмилостно.
Париж през юли не бе приятно място. Местните отлитаха на почивка, а на тяхно място японци, холандци, американци, немци и англичани се редяха на дълги опашки пред будките за билети, размахваха брошури като ветрила към изпотените си лица и крещяха на децата си, които тичаха Наоколо. Възрастните туристи се движеха в групи, стиснали бастуни или борещи се с инвалидни колички, а младите спираха от време на време, за да се оплачат от прекалено високите тротоари и да прошепнат изненадано колко много чернокожи има в Париж.
Повечето от тях, точно преди да потеглят на пътешествие, бяха гледали Джин Кели и Лесли Карон да танцуват из красивите улици, изпълнени с бели хора. Сега бяха шокирани от днешните улици и булеварди. Вместо дебели старци с мустаци, предлагащи сирене и напитки, бяха изправени срещу бели момчета с мръсни плитки, свирещи на китари, нахални африканци, които се опитваха да продават миниатюрни айфелови кули и макети на пирамидата пред „Лувъра“, и орди туристи като самите тях, предвождани от строги възрастни французойки.
Разбира се, в Париж имаше много красота, но концентриран върху задачата си, Майло почти не я забелязваше.
Намери пейка в края на парка, която гледаше към авеню „Габриел“ и посолството на №2. Усмихна се на старицата до себе си, обградена от гълъби. Тя отвърна на усмивката му и метна трохи на досадните птици. Беше едва дванадесет и десет, затова той затьрси цигарите в джоба си. После обаче го обзе чувство за вина и се отказа. Кръстоса ръце пред гърдите си и се вторачи в пищната бяла сграда, където стояха на Пост трима морски пехотинци с автоматични пушки.
- Bonjour, monsieur - каза старицата.
Майло ѝ се усмихна учтиво.
- Bonjour.
- Etes-vous ип Tour is te?
Един от предните зъби на жената липсваше. Тя му намигна весело.
- Oui - потвърди Майло.
- Monsieur Einner voudrait savoir si vous avez lapaquet. (Господин Айнър иска да знае дали пакета е у вас.)
Майло се огледа наоколо. Да, ето го. На авеню „Габриел“ бе паркиран бял ван с реклама на цветарска фирма. От ауспуха му излизаше дим. Това бе единственото превозно средство с работещ двигател наоколо.
Ван за доставка на цветя. Айнър очевидно бе гледал прекалено много стари шпионски филми.
Майло се завъртя към старицата и каза на английски.
- Кажи му да дойде да ме попита лично.
Усмивката ѝ си остана на лицето, но жената не му отговори. Микрофонът, който носеше, вече бе предал думите му. От другата страна на парка, задната врата на белия ван се отвори и висок рус мъж тръгна по тревата към тях. Лицето на Джеймс бе силно зачервено, а устните му - стиснати ядосано. Когато се доближи до тях, Майло забеляза, че устните му се белеха. Зачуди се дали Айнър страдаше от херпес и си напомни да актуализира досието му, когато се върне в Ню Йорк.
- Здрасти, Джеймс - поздрави Майло.
- Просто отговори на шибания въпрос, Уийвър. Съсипваш всички мерки за сигурност.
Майло се ухили.
- Да, Джеймс, пакетът е у мен.
Айнър не видя нищо смешно.
- Не се намираш в офис, Уийвър. Това е истинският свят
Майло го загледа как се върна бързо във вана. Старицата потисна смеха си и прехапа устни здраво, за да не я чуят по микрофона.
Мина дванадесет и половина и Майло започна да се тревожи. Черните камери около посолството и онези, закачени на стълбовете за осветление, несъмнено регистрираха присъствието му. Някой блед техник в мазето на посолството, седящ цял ден пред мониторите, вече сигурно го бе забелязал и бе вкарал снимката му в софтуера за разпознаване на лица. И вече знаеха кой е. Нямаше представа дали щяха да предадат информацията на Анджела Йейтс. Ако го направеха, дали тя би предпочела да остане в посолството, за да избегне срещата с него? Или пък може би подозираше, че я наблюдават и бе решила да се измъкне от него. Майло предпочиташе тази възможност.