Анджела замълча за миг и доби сериозно изражение.
- Разбираш ли накъде бия?
Кафенето бе пълно с обядващи французи, но много малко американци. През прозореца Майло забеляза високия хубав мъж, когото бе видял по-рано, да чака на улицата за маса. Зачуди се къде ли бе отишла приятелката му с подутите очи.
Майло подпря брадичката си с ръка.
- Права си. Имам нужда от дребна услуга.
- С големи неприятности?
- Въобще няма неприятности. Просто неудобство. Трябва да пазиш нещо до следващата седмица. В понеделник един човек ще поиска да му го предадеш.
- Голямо? Малко?
- Съвсем малко. Флаш-драйв.
Анджела се огледа наоколо и прошепна:
- Трябва да знам повече.
- Добре.
- Какво има на него?
- Просто един доклад. Не мога да го изпратя, защото комуникациите на контакта ми са компрометирани.
- Той в града ли е?
- В Бейрут, но ще долети до Париж в понеделник сутрин и ще дойде в посолството. След като получи флаш-драйва, няма да има повече нужда от интрига.
- Защо сега има интрига?
Майло знаеше, че Анджела му има доверие. Или поне се доверяваше на лондонския агент, когото навремето бе познавала добре. Но през последните години приятелството им, въпреки срещите от време на време, бе станало по-отдалечено. Сега той нямаше представа дали тя щеше да повярва на историята му. Майло въздъхна.
- Истината е, че трябва да го предам лично. Но не мога да остана във Франция.
- Защо?
Майло потърка носа си и се престори на засрамен.
- Ами... става дума за почивката ми. Тина вече резервира хотела ни във Флорида. Дисниуърлд. Самолетните билети също са купени и не могат да бъдат сменени.
Е, това поне бе вярно.
Анджела се засмя.
- Не ми казвай, че се страхуваш от жена си!
- Просто искам да прекарам ваканцията си спокойно и без разправии.
- Вече не си човека, който беше преди, а? - намигна му тя. - Защо не изпрати някого от Ню Йорк да го достави?
- Няма подходящ човек - отговори той. - Работя по този доклад от цял месец. Не искам никой друг да го чете.
- И тогава се сети за мен?
- Сетих се за Анджела Йейтс, най-старата ми приятелка.
- Предполагам, че не си споделил това с Том, нали?
- Я каква си хитруша!
Анджела огледа тълпата в заведението.
- Ще ми кажеш ли какво има на него?
Майло се канеше да ѝ каже това, което Грейнджър му бе наредил да сподели - анализ за китайските петролни интереси в Казахстан - но си промени мнението. Недостатъкът на Анджела бе любопитството.
- Дивотии с азиатския петрол. Не е нужно да знаеш подробностите, нали?
- Предполагам, че не - кимна тя, после добави. - Добре, Майло, готова съм на всичко за теб.
- Благодаря, спаси ми задника.
Келнерът мина покрай тях и Майло го хвана за ръката и помоли за бутилка шампанско. После се наведе към Анджела и каза:
- Дай ми ръката си.
Тя се озадачи, но изпълни молбата му. Имаше дълги пръсти. Ноктите ѝ бяха идеално оформени, но без лак. Майло хвана сухата ѝ ръка в своята нежно, сякаш бяха любовници. Анджела ококори очи, когато усети флаш-драйва на дланта си. Майло целуна леко кокалчетата на пръстите ѝ.
13
В хотела го чакаха две съобщения. Джеймс Айнър искаше да узнае дали всичко бе преминало според плана, но бе задал въпроса си по ужасно тъп начин - „Прехвърли ли вече парите?“ Майло смачка листчето. Другото съобщение, празно, бе от Грейн- джьр, подписано „Татко“. Макар вече да бе леко замаян от обяда, след като влезе в стаята си, Майло си сипа малко водка. Отвори прозореца и се наведе да погледа движението по „Рю Сен-Филип дю Рул“. Запали цигара преди да набере номера.
Тина отговори сънливо:
- Да?
- Скъпа, аз съм.
- Кой по-точно?
- Глупавият.
- А, Майло, още ли си в Париж?
- Да. Как са нещата?
- Не знам. Тъкмо ставам. Звучиш... пиян ли си?
- Малко.
- Колко е часът там?
Той погледна часовника си.
- Почти три.
- Аха.
- Слушай, може да не се върна до неделя. Мълчание, после шумолене на чаршафи.
- Защо?
- Нещата се оказаха по-сложни.
- Колко сложни?
- Не е опасно.
- Добре - каза Тина. - Знаеш кога излита самолетът ни, нали?
- Понеделник, в десет сутринта.
- Ако не си тук дотогава...
- Ще ходя на почивка сам.
- Радвам се, че разбираш.
Майло дръпна от цигара си и Тина веднага го усети.
- Чакай малко, господинчо.
- Какво?
- Пушиш.
Той се опита да прозвучи обидено.
- Не е вярно.
- Ще си имаш неприятности - закани се тя, после каза: - Хей, бебчо.
- Какво хей?
- Стеф е тук - отговори Тина, после гласът ѝ прозвуча приглушено. - Искаш ли да говориш с татко?