- Какво, по дяволите, правиш тук, Уийвър? - попита той.
- Ще ме закараш ли?
- Разкарай се. Прибирай се у дома.
Айнър се опита да затвори вратата, но Майло му попречи.
- Моля те, Джеймс. Трябва да дойда с теб.
- Това, което трябва да направиш, е да се прибереш у дома.
- Хайде де - дружелюбно се усмихна Майло. - Ако се наложи да прибереш Анджела, ще ти бъде по- лесно с мен. Тя няма да побегне, ако и аз съм с теб.
Айнър се замисли.
- Честно - добави Майло. - Просто искам да помогна.
- Обясни ли това на Том?
- Обади му се, ако искаш.
Айнър отвори вратата и се ухили, за да покаже, че не е толкова лош.
- Приличаш на застарял тийнейджър - отбеляза той.
Майло не си направи труда да му каже на какво прилича той самият.
Мобилният контролен център на Айнър се състоеше от два лаптопа, два плоски монитора, генератор, микрофон и колони. Седалките бяха преместени плътно до дясната стена срещу оборудването. Возенето не беше много приятно, тъй като шофьорът непрестанно скачаше нервно на педалите. По целия път до апартамента на Анджела в единадесети арондисман, Айнър поддържаше радиовръзка с агентите си. Те докладваха, че Анджела се е качила в метрото и е слязла на „Плас дьо ла Насион“. Оттам е поела пеша по авеню „Филип Опост“ към апартамента си на ,Рю Александър Дюма“.
- Чудесно е, че контролираш всичко - каза Майло.
Айнър бе съсредоточен върху монитора, който показваше кооперацията на Анджела. Видяха как тя мина през стъклената врата.
- Ако ролята ти тук е да се държиш саркастично, ще те закараме до летището - каза Айнър.
- Съжалявам, Джеймс.
Продължиха безмълвно и скоро стигнаха до квартала на Анджела. Някои членове на дипломатическия корпус в Париж, който бе достатъчно голям, за да образува собствен град, живееха в същата източна част на единадесети арондисман. По улиците бяха паркирани мерцедеси и беемвета.
Откъм колоната се чу изщракване и набиране на номер.
- Подслушваш телефона ѝ? - попита Майло, загледан в монитора, който показваше набрания от Анджела номер:825030030.
- А ти какво си мислиш, Уийвър? Не сме аматьори.
- Тя също не е. Обзалагам се, че ви е усетила.
- Шшт.
Женски глас каза:
- Пица „Хът“.
Компютърният указател потвърди, че това е вярно.
Анджела си поръча хавайска пица с гръцка салата и шест бири „Стела Артоа“.
- Добре похапва - отбеляза Айнър, после затрака по лаптопа.
Вторият монитор оживя и показа всекидневната на Анджела. Тя се отдалечаваше от телефона и се прозяваше. Майло си помисли, че следобедното шампанско я бе приспало. Анджела намери дистанционното, просна се на канапето и пусна телевизора. Не виждаха екрана, но чуха смях. Анджела дръпна ципа на ботушите си, събу ги и ги остави до масичката за кафе.
Ванът намали и шофьорът извика:
- Пристигнахме.
- Благодаря, Бил - отвърна Айнър и погледна бързо Майло преди да върне очи към екрана. – Това може да отнеме дни. Ще ти се обадя, когато тя направи нещо.
- Ако направи нещо.
- Както и да е.
- Ще ти правя компания.
След половин час слънцето започна да залязва и освети задните прозорци. Хората се завръщаха у дома, изпълнени с нетърпение да съблекат костюмите си. Улицата беше красива и напомни на Майло за дома му в Бруклин. Мястото започваше да му липсва. Все още не бе сигурен защо в момента не седи в самолета. Какво въобще можеше да направи, за да помогне на Анджела? Айнър бе арогантно копеле, но нямаше да я накисне. А ако Майло грешеше и тя наистина продаваше тайни, тогава бездруго не можеше да ѝ помогне.
- Как въобще започна всичко това? - попита той.
Айнър се облегна назад, но продължи да наблюдава Анджела, която се усмихваше на нещо от телевизора.
- Знаеш как. Лаптопа на полковник Лиен.
- Но защо МИ6 е наблюдавало полковника?
Айнър сви рамене.
- Следяли са го. Двучленен екип. Стандартна процедура. Просто държат врага под око.
- Те ли ти казаха това?
Айнър го изгледа почти презрително.
- Да не мислиш, че говорят с туристите? А стига бе. Само ушите на Том са достойни за тайните им.
- Продължавай.
- Всеки втори уикенд полковникът взима ферибота от Англия до Франция. Малка вила на север от Лавал. Реномирана ферма.
- Ами приятелката му?
- Рене Берние. Французойка.
- Чух, че била обещаваща писателка.
Айнър се почеса по бузата.
- Прочетох част от творбата ѝ. Не беше лоша.
Анджела се надигна и Айнър натрака нещо на клавиатурата. На монитора се показа банята. Анджела влезе вътре и започна да разкопчава полата си.