Бързо пристигна. Не те събудих, нали?
- Моля те - отвърна той, като размаха бутилката водка. - За мен е още пет следобед.
Целуна я по бузата и я последва в апартамента.
Остана с впечатлението, че Анджела бе променила решението си. Беше му се обадила, но докато го чакаше, явно бе осъзнала грешката си. Сложиха водката във фризера за по-късно и се заеха с виното, седнали на канапето, което Майло бе видял на монитора на Айнър.
За да я предразположи, Майло започна да я разпитва за любовния ѝ живот. Да, принцесата бе преди цяла година, но оттогава?
- Никога не си оставала сама за дълго време - отбеляза той.
Анджела се засмя, но наистина не се бе мятала в леглото с никого откак тази връзка бе приключила.
- Беше ми трудно. Помниш ли как се чувствах след историята с Франк Доудъл? Е, раздялата ми подейства по същия начин.
- Проблем с доверието.
- Нещо такова - кимна тя и отпи от виното. - Можеш да пушиш, ако искаш.
Майло извади кутия „Давидоф“ и ѝ предложи цигара, но тя отказа.
- Можех да пропуша отново, когато връзката ми се провали, но това би означавало да призная поражение.
Той ѝ се усмихна и каза:
- За какво искаше да говорим?
Вместо да отговори, тя влезе в кухнята. Майло осъзна, че това му предоставя очакваната възможност. Можеше да се обади на Айнър и да го накара включи микрофоните и камерите, ако вече не го бе направил. Но не вдигна телефона и седмици по-късно тази грешка щеше да се превърне в гадна дреболия в историята на Майло Уийвър.
Анджела се върна с бутилка вино, допълни чашите им, после отиде да изхвърли празното шише. Докато приключи с ритуала и се настани обратно на канапето, вече бе взела решение как да действа.
- Какво знаеш за положението в Судан? - попита тя.
- Колкото и всички останали. Дългата и тежка гражданска война приключи преди две години. Ние помогнахме за това. Но сега в района на Дарфур се води нова гражданска война между суданската Армия за освобождение и подкрепяната от правителството милиция „Джанджауийд“. Последното, което чух, бе, че над двеста хиляди души са загинали, а два милиона са прогонени от домовете си. На изток, в столицата, има друга гражданска война в резултат от убийството на молла Салих Ахмад през януари, за което обвиниха президента. Но ние знаем истината, нали? - усмихна се той, но Анджела не отвърна на усмивката му. - Какво друго? Ужасна икономика. Основният експорт е нефт.
Той присви очи и си припомни нещо.
- Но не продават нефта на нас, нали? Наложихме им ембарго. Продават го на Китай.
- Точно така - потвърди Анджела, без да трепне при споменаването на Китай. - В момента, те доставят седем процента от нефта на Китай. От своя страна, Китай доставя на суданското правителство оръжия, за да убиват собствените си хора. Китайците биха направили абсолютно всичко, за да запазят притока на нефт. Странна работа. Китай бе подложен на сериозен натиск от страна на ООН, за да убедят президента Ал Башир да сключи примирие в Дарфур. Най-после, миналия февруари, Ху Дзинтао, китайският президент, се срещна с него, за да обсъдят положението. По същото време той опрости дълга на Судан към Китай и обеща да построи президентски дворец. Откачена работа, нали?
- Напълно.
- Но да се върнем на Салих Ахмад. Днес следобед ти ми каза, че Тигъра е убил Ахмад. И не го е направил по поръчка на суданското правителство.
- Може да е останал с погрешно впечатление. Никога не е знаел за кого точно работи. Предположението му бе, че ставало дума за мюсюлмански екстремисти.
Анджела се намръщи.
- През май се срещнах няколко пъти с едно хлапе. Рахман Гаранг. Суданец. От групата на Салих Ахмад.
- Терорист?
Тя наклони глава, после кимна.
- Не съм сигурна какво точно е правил Рахман, но, да, бих го нарекла терорист. Поне начинаещ терорист. Семейството му е тук от пет години и когато дошъл да ги посети през май бил прибран от французите. Свързали го с някаква терористична групировка в Лион. Ужасно дебелоглав. И проклет. Оказа се, че всъщност не е свързан с нищо във Франция, но докато го държали, обвинявал разпитващите за смъртта на моллата. Думите му били: „Вие и американците“. Бившата ми приятелка ми се обади за него. Принцесата. Е, не е точно принцеса, макар да се държи като такава. Тя е от френското разузнаване. Помислих си, че по този начин иска да се сдобри с мен. Говорих с Рахман веднъж в затвора и той ми каза, че не се страхувал от мен. Каза, че ние, имаше предвид Съединените щати и съюзниците им, сме убили молла Салих Ахмад и очаква да очистим и него. Французите го освободиха поради липса на доказателства. Аз обаче проявих любопитство. Всички гледаме новините. В негов интерес беше да обвини президента Ал Башир. Все пак, целта на всички бунтове е свалянето му от власт. Седмица по-късно открих семейството на Рахман, после го убедих да поговори с мен отново. Обядвахме в центъра - на същото място, където ме намери днес. Братът на Рахман, Али, настояваше да ни придружи, за да го пази. Съгласих се, но го накарах да чака пред ресторанта докато говорехме.