Выбрать главу

Майло си припомни снимките на Айнър от шест­надесети май. Анджела отпи от виното и той попита:

- И какво ти разказа Рахман? Знаеше ли въобще нещо?

Анджела остави празната си чаша на масата.

- Малко. Намирал се в къщата на моллата в Хартум в нощта, когато трупът му се появил. Били голя­ма група приятели и роднини. Рахман отишъл до то­алетната. През прозореца ѝ се виждал задният двор. Рахман видял европеец - бял мъж - да оставя трупа. Това беше основното в аргументите му.

- Показа ли му снимки на Тигъра?

Анджела поклати глава, очевидно засрамена.

- Не се сетих. Но му казах, че ще проуча случая. Ако бях от мъжки пол, надали щеше да ми повярва. Но май ме харесваше. Откарах него и брат му обра­тно до къщата им и през следващите няколко дни се посветих на случая. Но нямах за какво да се захвана. Нямах основания да смятам, че това е дело на Тигъ­ра. В света има много бели лица и предположих, че Ал Башир просто е отишъл до местния пазар, за да си намери убийци.

- Докладва ли за това? - попита Майло. - Имам предвид за това, че помагаш на Рахман.

Тя отново поклати глава отрицателно, но този път без притеснение.

- Знаеш какво щеше да стане - никой не се ин­тересува от конспиративните теории на потенциален бомбаджия-самоубиец. Просто докладвах, че работя с него като с вероятен източник.

- Разбирам.

- След пет дни още нямаше никакви резултати, за­това отидох да съобщя лошата новина на Рахман. Се­мейството му не ме пусна да вляза. Майка му, баща му и сестра му се държаха с мен като с прокажена. Най-после се появи Али. Не знаеха къде е Рахман. Същия ден му се обадили по телефона. Казал на май­ка си, че отива на важна среща. Тогава го видели за последен път.

- Дали не се е върнал обратно в Хартум?

- Не би могъл да го направи. Не го биваше. Не из­ползваше фалшиви паспорти или нещо такова - обяс­ни тя, после замълча за момент. - Миналата седмица трупът му бе намерен в Гонес. Два куршума в гърдите. Криминолозите казаха, че бил мъртъв от около месец и половина - точно след като говорих с него.

Майло усети нужда да се раздвижи. Разтърка ко­лената си, изправи се и отиде да вземе изстудената водка. Трябваше да се обади на Айнър, преструвайки се, че звъни на Тина, но не го направи. Предпола­гаше, че той бездруго вече ги слуша. Наля водка в чашите от вино и Анджела не се възпротиви.

- Криминолозите казаха ли още нещо? - попита той.

- Деветмилиметров ППК. А това е доста често срещано оръжие.

- Струва ми се, че приятелите му са го видели да говори с теб.

- И Али смяташе така.

- Говори ли с него?

- Той ми се обади. Веднага след като откриха тру­па. Така научих за станалото.

През следващия час се наливаха с водка и разсъжда­ваха върху събитията. „Изглежда“ бе основната дума.

Съгласиха се, че „X“ бе наел Тигъра да убие ради­калния молла в Судан, а когато наемният убиец запо­чнал да се интересува от самоличността на работода­теля си, X го очистил.

- Всеки би могъл да убие Рахман - каза Анджела, като примигна, за да задържи лицето на Майло на фо­кус. - Приятелите му терористи го видели да говори с мен и заподозрели, че е двоен агент. Или който и да е поръчал убийството на моллата смятал, че Рахман обсъжда самоличността на X с мен. И X го очистил по същата причина, поради която убил и Тигъра.

Майло прехапа езика си, защото онова, което ис­каше да каже, щеше да издаде, че знаеше прекале­но много. Агентът на X, Хърбърт Уилямс, бе видян с Анджела Йейтс. Възможно бе, Уилямс да не е бил връзката на Анджела, а просто да я бе наблюдавал. Все пак, беше седял в ресторанта по времето на сре­щата ѝ с Рахман.

Забравяме за китайския дипломат и откраднатите тайни и картинката става съвсем различна. Анджела е жертва, а не предател.

И все пак, въпросът, който Тигъра бе задал на смъртното си легло, оставаше без отговор. Кой беше X? Кой би наел Тигъра да очисти молла Салих Ах­мад и френския министър на външните работи? Дали някоя терористична група би искала смъртта и на двамата? Смъртта на молла Ахмад подпомагаше ислямската кауза в Судан, но тази на французина не допринасяше с нищо.

А и какво би обяснило всички убийства, извърше­ни от Тигъра след 2001 г., когато Хърбърт Уилямс бе станал основния му клиент?

Може би Хърбърт Уилямс бе X. Възможно бе той да бе просто брокер на смъртта за хора с власт, които искаха някой да изчезне. А в подобен случай, нищо не свързваше различните убийства.