- Китайците - каза Анджела. - Жигосването на трупа на Салих Ахмад прилича на открито предупреждение към екстремистите - престанете да тормозите приятеля ни, или ще приключите живота си като този човек. Но пък е прекалено очевидно, нали?
Майло кимна.
- Китайците могат да бъдат обвинени в много неща, но не и в късогледство. Централният комитет не иска война със суданските маси. Не желае да изпрати войски в Африка, нито да предизвика интереса на международната общност - след година китайците са домакини на олимпийските игри. А жигосването е било предназначено да предизвика антикитайски настроения.
Той си пое дъх и добави:
- Съгласен съм с Тигъра по въпроса - мисля, че е работил за джихадистите.
- Единственият начин да разберем, е да открием Хърбърт Уилямс - каза Анджела.
Въпреки раздразнението от липсата на солидни отговори, Майло се наслаждаваше на разговора си с нея. Обсъждането на подробностите и размишленията върху възможните разрешения му напомниха за приятелството им преди десет години, когато и двамата бяха млади и изпълнени с див ентусиазъм за работодателя си и страната си.
После настроението се промени. Анджела разтърка ръце, сякаш внезапно бе намръзнала от зловещите истории, които си разказваха. Малко след един часа, тя каза:
- Ще повикам такси. Не искам да закъснееш за Дисниуърлд.
След като се обади по телефона, тя отиде до тоалетната и се върна с флакон хапчета.
- Какво е това? - попита Майло.
- Приспивателни.
Той повдигна вежди.
- Наистина ли имаш нужда от тях?
- Не си личният ми психоаналитик, Майло.
- Помниш ли времето, когато се опитах да те привлека към амфетамините?
Тя се засмя.
- Леле, ти беше такава развалина.
Майло я целуна на път навън, а тя му подаде почти пълната бутилка „Смирноф“.
- Хайде да поддържаме връзка за този случай - предложи той. - Свършила си много повече работа отколкото аз бих могъл да свърша някога.
Тя го плясна по задника.
- Това е защото съм по-умна от теб.
Таксито го чакаше на улицата. Преди да се качи в него, той погледна към цветарския ван. Вторачен в него от седалката до шофьора, Айнър вдигна ръка въпросително. Майло отговори с вдигнат палец и туристът се върна в задната част на вана. За огромно учудване на Майло, Айнър наистина ги бе оставил насаме. Самият Майло никога не би проявил подобна щедрост.
17
Събуди се рано в събота сутрин с кошмарен махмурлук. Телевизорът крещеше прогнозата за времето на френски. Майло се опита да отвори очи, но стаята представляваше само размазано петно, затова ги затвори отново.
Такива неща се случваха, когато беше далеч от семейството си. Нямаше кой да му напомни, че е грешка да прекара нощта пред телевизора с бутилка водка и пакет цигари. Не беше такъв, когато беше турист, но сега Майло, семейният човек, пътуваше като откачен тийнейджър, измъкнал се от дома.
Нещо помръдна - чу се леко изскърцване - и той отново отвори очи. Размазани цветове. Отдръпна се назад и вдигна юмрук. Айнър се усмихна весело от стола до леглото му.
- Добре ли си?
Майло се опита да седне и да се облегне на таблата на леглото. Беше му адски трудно. Спомни си как потъна във водката, а после - от любопитство - изпи миниатюрно шише с хотелско бренди и друго с узо. Изкашля се измъчено.
Айнър вдигна бутилката и я огледа. Съдържанието ѝ липсваше почти напълно.
- Е, поне не си изпил цялата бутилка - отбеляза той.
Майло осъзна, не за първи път, че не го бива да пие.
Айнър остави бутилката на пода.
- Събуди ли се достатъчно, за да поговорим?
- Още съм малко пиян.
- Ще поръчам кафе.
- Колко е часът?
- Шест сутринта.
- Господи - изстена Майло.
Беше спал не повече от два часа и половина.
-Айнър се обади да поръча кафе, а Майло отиде да си измие лицето.
- Не е същото като на млади години, а? - ухили се Айнър, застанал до вратата на банята.
Майло изстърга езика си с четката за зъби. Страхотно му се повръщаше, но не искаше да го направи пред Айнър. Не и това.
Когато най-после излезе от банята, успя да фокусира туриста, който изглеждаше чудесно отпочинал, докато прещракваше от канал на канал, спирайки на CNN. Майло искаше да изглежда по същия начин. Един горещ душ щеше да му помогне.
- Има ли причина за посещението ти тук, Айнър? - попита той.
Айнър увеличи звука на телевизора. Изражението му беше мрачно.
- Тук съм заради Анджела.
- Какво за нея?
Айнър заговори, после огледа стаята. От джоба на сакото си извади вехта разписка и химикалка. Наведе се над масата, написа една дума и показа листчето на Майло.