МЪРТВА.
Краката на Майло се подкосиха. Той седна на леглото и разтьрка лицето си.
- За какво, по дяволите, говориш?
Айнър отново се поколеба и взе химикалката, но реши, че можеше да му съобщи новината без да издава прекалено много.
- Ти си тръгна снощи. Даде ми знак с палец, затова започнах наблюдението отново.
- Добре. И?
- Анджела си легна. Заспа веднага.
- Приспивателни - каза Майло. - Взе ги още докато бях там.
- Точно така. Заспа. След около час, излязох да купя храна. Бил пое поста ми. Върнах се след час. И тогава забелязах, че тя въобще не е помръднала. Тя...
Той замълча, погледна отново химикалката, но пак си промени решението.
- Не бе помръднала и на сантиметър в продължение на час. Дори не хъркаше. Мина още един час - абсолютно същата история.
- Потвърди ли? - прошепна Майло.
- Преди четиридесет минути. Влязох в апартамента ѝ и проверих пулса ѝ. Нищо. Взех флаш- драйва.
- Но... - започна Майло. - Как?
- Бил смята, че в пицата ѝ е имало нещо, но той си е такъв. Аз обвинявам приспивателните.
Стомахът на Майло се сви. Беше седял там и я бе гледал как извършва неволно самоубийство. Опита се да диша равномерно.
- Съобщи ли в полицията?
- Наистина, Уийвър, сигурно си убеден, че съм пълен идиот.
Майло нямаше желание да спори по въпроса. Не изпитваше нищо освен пълна празнота. Знаеше, че това е шок преди бурята. Взе дистанционното от Айнър и намали звука на телевизора, където палестински хлапета подскачаха на улицата и празнуваха нещо.
- Отивам да взема душ - каза той.
Айнър отнесе дистанционното до леглото, нагласи на MTV и увеличи звука. Стаята се изпълни с френски рап.
Майло прекоси стаята и спусна щорите. Чувстваше се изтръпнал навсякъде, с изключение на кошмарното пулсиране в главата му.
- Това пък за какво е? - попита Айнър.
Майло не знаеше. Беше спуснал щорите инстинктивно.
- Параноя - отбеляза Айнър. - Тормози те параноя. И преди го забелязах, но не знаех защо. Не и до снощи. Тогава проверих подозрението. Ти... - той зашепна отново. - Бил си турист.
- Преди много дълго време.
- Каква беше легендата ти?
- Забравих.
- Хайде де.
- Последната беше Чарлз Александър.
Стаята потъна в тишина. Айнър бе намалил звука на телевизора.
- Шегуваш се.
- Защо?
- Защото - започна Айнър, после се замисли и отново увеличи звука на телевизора, - все още говорят за Чарлз Александър.
- Така ли?
- Наистина - Айнър кимна енергично, а Майло се притесни от внезапното уважение. - Оставил си неколцина приятели и множество неприятели по целия континент. Берлин, Рим, Виена, дори Белград. Всички те помнят добре.
- Вечно съобщаваш добри новини, Джеймс.
Мобилният телефон на Майло звънна. Тина. Той го отнесе в банята, за да избегне силната музика.
- Здрасти, сладурче.
- Майло? Да не си в дискотека?
- Телевизорът работи - отговори той и затвори вратата на банята. - Какво става?
- Кога се прибираш?
Тина не звучеше уплашена, а просто...
- Пияна ли си? - попита той.
Тя се засмя. Да, определено беше пияна.
- Пат донесе бутилка шампанско.
- Страхотен кавалер.
Майло не ревнуваше от Патрик. Бившият ѝ приятел бе просто досаден факт от живота.
- Какъв е проблемът? - попита той.
Тина се поколеба.
- Нищо, нищо. Пат си отиде, Стеф си легна. Исках само да чуя гласа ти.
- Слушай, трябва да вървя. Тъкмо научих лоша новина.
- Анджела?
- Да.
- Не е... имам предвид... няма сериозни неприятности, нали?
- По-лошо е от неприятности.
Той се вслуша в мълчанието ѝ докато Тина се опитваше да схване какво може да е по-лошо от обвинението в предателство. Накрая загря.
- О, господи!
Тя започна да хълца, както правеше често, когато бе пияна или нервна.
Италианец, когото Майло познаваше навремето, обичаше да казва:
- В мъката има нещо банално. Направо ми прилошава от всичкия този кич.
Италианецът беше наемен убиец и тази философия му служеше за да го предпази от емоционалност.
Докато се къпеше, Майло откри, че се чувства по същия начин. Прилоша му от начина, по който си припомняше чертите на Анджела и гласа ѝ, красивото ѝ лице и любовта ѝ към френската мода. Спомни си съблазнителното ѝ ръмжене. За разлика от празнотата на шока, сега му се струваше, че е изпълнен изцяло от кича на смъртта.
Когато излезе от банята, увил хавлия около кръста си, Айнър пиеше кафе, вторачен в телевизора, където двеста или повече арабски протестиращи крещяха, вдигнали юмруци и притиснати към висока стоманена ограда.