- Къде? - попита Майло.
- Багдад. Прилича на Иран през 1979 г., нали?
Майло нахлузи раирана риза. Айнър отново увеличи звука - действие, което предвещаваше мрачни теми - но не заговори. Седеше и гледаше как Майло се облича, потънал в мисли. Най-после прошепна театрално:
- Натъквал ли си се някога на Черната книга? Или тя е само мит сред туристите?
Майло забеляза наивното очакване по лицето на младия мъж. По различни причини, най-вече защото искаше Айнър да спре да се съмнява в действията му, реши да излъже.
- Истинска е - отговори той. - Окрих един екземпляр в края на деветдесетте години.
Айнър се наведе към него и примигна.
- Сега вече се шегуваш.
- Не, Джеймс, не се шегувам.
- Къде? Търсих, но никога дори не се доближих до нея.
- Значи не ти е писано да я намериш.
- А стига бе.
Майло му повтори думите, които бе чувал много пъти в младините си. Беше същата реплика, която придаваше тайнственост на Черната книга, независимо дали наистина съществуваше или не.
- Книгата намира теб, Джеймс. Ако си достоен, ще намериш начин да застанеш на пътя ѝ. Книгата не си губи времето с аматьори.
Бузите на Айнър се зачервиха, а дишането му се ускори. После обаче си спомни кой беше, усмихна се и намали звука.
- Знаеш ли какво?
- Какво?
- Първокласен шегаджия си, Майло Уийвър.
- Да, добре ме познаваш.
Айнър се засмя, после си промени решението. Нямаше представа в какво да вярва.
18
По предложение на Майло, излязоха от хотела по задното стълбище и се измъкнаха през служебния вход. Айнър настоя да шофира и, докато фучаха по магистрала А1 към летище „Шарл де Гол“, Майло му предаде онова, което Анджела му бе разказала предишната вечер.
- Трябваше да ми се обадиш, Уийвър. Така се бяхме разбрали, нали?
- Мислех, че си включил поне микрофоните.
Айнър поклати глава раздразнено.
- Сключихме сделка. Аз изпълнявам обещанията си.
- Получил си разрешение от Том, нали?
Кратка пауза.
- Отначало не се съгласи, после ми се обади и каза да изпълня желанията ти. Но все пак, Уийвър, трябваше да ми се обадиш.
- Съжалявам, Джеймс.
Той продължи с разказа на Анджела за младия судански радикал, убеден, че моллата е убит от Запада.
- Значи е видял европейско лице - отбеляза Айнър. - Какво означава това?
- Означава, че Тигъра не лъжеше. Наистина е убил Салих Ахмад. И вероятно не по поръчка на президента. Ако повярваме в историята на Анджела, а аз вярвам, тогава не мисля, че тя някога е била във връзка с Хърбърт Уилямс. Предполагам, че той я е шпионирал. Може да се е притеснявал, че тя проучва самоличността му. Ако е следяла Ролф Винтенберг в Цюрих, и ако Винтенберг е бил свързан с Уилямс...
Всъщност, всичко бе възможно.
- Знам само, че Анджела започнала да събира улики и внезапно се оказва мъртва.
- Ами полковник Лиен? - попита Айнър. - Можеш да съчиняваш сложни теории, но факт е, че той се е добрал до информация, до която Анджела е имала достъп. А онзи тип, Уилямс, е бил сниман с Лиен. Не виждаш истината, Уийвър.
- Няма логика - настоя Майло. - Ако Анджела е предавала информация, защо този, който я контролира, би я убил? Това само привлича вниманието.
- За да не издаде самоличността му - отвърна Айнър, сякаш това бе повече от очевидно.
- Не - започна Майло, но нямаше с какво да продължи.
- Каквато и да е причината - каза Айнър, - убийството на Анджела служи за нещо. Просто още не знаем за какво.
Айнър беше прав и Майло го знаеше. Забеляза как ръцете на младия турист треперят на волана. Дали това бе причината да е толкова ранобуден?
- Амфетамини ли взимаш? - попита Майло.
- Какво?
- Амфетамини, кокаин, каквото и да е.
- Мислиш, че съм друсан?
- Говоря по принцип, Джеймс. Заради работата. За да можеш да продължиш напред.
- От време на време взимам по нещо. Когато имам нужда.
- Внимавай. Амфетамините ме съсипаха накрая. Бях пълна развалина.
- Ще го запомня.
- Говоря сериозно, Джеймс. Добър турист си. Не искаме да те загубим.
Айнър поклати глава объркано.
- Чудесно. Добре.
Купиха самолетния билет от красива чиновничка на „Делта“, която си бе обръснала главата, после седнаха в кафенето да чакат самолета. Тъй като не продаваха алкохол, Айнър извади от сакото си малка, покрита с кожа манерка. Остави я на масата и подкани Майло да пийне. Уискито изгори гърлото на Майло и внезапно му проясни мислите.
- Тайник - каза той.
- Какво?
- От самото начало, нещо ми струваше нередно. Ако Анджела е продавала тайни на Хърбърт Уилямс, защо тогава се е срещнала лично с него? Нещата не се правят по този начин. Виждате се веднъж, уговаряте тайник и никога вече не се срещате. Това е първото правило за шпионите.