Айнър се замисли.
- Някои се срещат лично.
- Разбира се - кимна Майло. - Ако са любовници, приятели или колеги. Но Анджела не е била любовница на този тип. А и беше прекалено умна, за да рискува да се изложи.
Двамата се загледаха в хората около тях и се замислиха. Някои лица отвърнаха на погледите им - деца, стари жени и... ето! Майло се изправи. Русата жена с подутите очи. Стоеше далеч от тях и се усмихваше разсеяно. Хубавият мъж до нея бе сериозен.
Майло се зачуди защо вечно се появяваха в заведения.
- Чакай тук - каза той и тръгна към двойката.
Усмивката на жената се стопи. Тя каза нещо на партньора си, който пъхна ръка под сакото си. Вероятно бе въоръжен.
Майло спря на няколко крачки от тях и се обърна към жената.
- Добър ли е докладът? Искаш ли план за полета ми?
Отблизо видя леките лунички по бузите ѝ. Жената говореше английски добре, но със силен акцент и му се наложи да слуша внимателно.
- Разполагаме с достатъчно информация, господин Уийвър. Благодаря ви. Но вероятно бихте ми казал кой е приятеля ви.
Тримата се завъртяха към масата, но Айнър вече бе изчезнал.
- Какъв приятел? - попита Майло.
Жената наклони глава и му намигна. Бръкна в джоба си и извади кожен портфейл. Жълтата карта вътре я идентифицираше като офицер от СЖДН, прикрепен към ДЖСЕ, „Дирексион Женерал дьо ла Сеюорите Екстериор“ - външната сигурност. Когато стигна до името ѝ, Даян Морел, тя затвори портфейла.
- Господин Уийвър, следващия път, когато дойдете във Франция, надявам се да се свържете с нас.
Той започна да отговаря, но жената вече му бе обърнала гръб и вървеше надолу по коридора.
Майло се върна на масата разтревожен и забеляза Айнър, скрит зад семейство ортодоксални евреи. Туристът се вторачи в него с ококорени очи. Майло вдигна ръка.
- Да, знам. Откачам.
- Откъде я познаваш?
- Тя и другарчето ѝ бяха хората, които ме следяха.
- Защо?
- Просто държат неприятностите под око.
Айнър се загледа в отдалечаващите се фигури на агентите. После се обърна към Майло.
- Чакай малко. Не знаеш коя е, нали?
- Агентка от ДЖСЕ. Даян Морел. Картата ѝ изглеждаше истинска.
- ДЖСЕ?
Майло сложи ръка на рамото на Айнър и го настани на пластмасов стол.
- Каква е великата загадка, Джеймс?
Айнър отвори уста, затвори я и накрая каза:
- Това е Рене Берние.
- Приятелката на полковник Лиен? Авторката на романи?
- Да. Видях всичките ѝ снимки.
Майло се надигна инстинктивно, но бе прекалено късно. Френските агенти бяха изчезнали.
19
Осемчасовият полет бе плавен и спокоен, и Майло успя да поспи три часа преди да кацне на „Кенеди“, малко след дванадесет на обед в събота. След като изтърпя дългата опашка пред гишето за паспортна проверка, тръгна сред изморените тълпи към изхода, но внезапно спря. Облегнат на черен мерцедес със затъмнени стъкла, стоеше Грейнджър, кръстосал ръце пред гърдите си.
- Имаш ли нужда от превоз? - попита той.
- Имам кола - отговори Майло без да помръдне.
- Ще те закараме до нея.
- Ние?
Грейнджър се намръщи.
- Хайде, Майло, влез в колата.
Другата половинка от „ние“ се оказа Терънс Фицхю от Лангли, което обясняваше настроението на Грейнджър. Заместник-директорът по тайните операции седеше удобно зад шофьорската седалка. Майло остави чантата си в багажника и бе поканен да се присъедини към Фицхю. Грейнджър изпълняваше ролята на шофьор и Майло се зачуди дали Фицхю седи зад него с идеята, че е защитен от потенциални убийци.
- Том ми каза, че в Париж имало проблем - заговори Фицхю, когато потеглиха.
- Не един, а много проблеми.
- Повече от убийството на Анджела Йейтс?
- Оказа се, че вашият китайски полковник е бил разработван от французите - отговори Майло, като метна бърз поглед към Грейнджър, който го наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. - Приятелката на Лиен, Берние. Тя е от ДСЖЕ. Истинското ѝ име е Даян Морел. Каквото и да е правила с полковника, френското разузнаване си е получило копие от хард- драйва му.
- Това да не е груб сексуален намек? - попита Фицхю.
- Знаеш какво искам да кажа.
- Том? Защо, по дяволите, не знаехме това?
Грейнджър се съсредоточи върху движението към паркинга.
- Защото французите не ни казаха.
- А ние казахме ли им, че се интересуваме от полковника?
Мълчание.
Фицхю остави Грейнджър на мира и се обърна към Майло.
- Е, плащаме скъп хотел и самолетен билет, а ти ни докладваш само за лошо разузнаване и мъртва служителка?
- Има и друго - отговори Майло. - Предполагаемата свръзка на Анджела, Хърбърт Уилямс. Същият човек, който е сключвал сделки с Тигъра. И същият човек, който е убил Тигъра. Анджела не му е предавала нищо. Мисля, че я е следял.