- Все по-хубаво - промърмори Фицхю, като плясна с ръка облегалката на Грейнджър. - А някакви добри новини, Майло? Аз съм човекът, който трябва да се върне в Лангли и да хвали Туризма. И да им покаже каква добра работа се върши на Авеню на Америките. Разбира се, мога да докладвам, че службата е пълна с идиота, които не могат да разпознаят агент на ДЖСЕ и объркват врага със свръзка, но се страхувам, шефовете ще решат, че е време да премахнат отдела напълно.
Майло разтърка устни преди да отговори. Една от добродетелите в Туризма бе общото неведение на отделния агент. Туристът трябваше да знае само заповедите си. След като напусна оперативната работа обаче, на Майло бързо му писна от вечните оправдания на бюрократи като Фицхю.
- Слушай - каза той, - проблемът не е в нашата операция. Без работата на Айнър нямаше да разполагаме с допълнителните снимки на Хърбърт Уилямс. А без работата на Анджела нямаше да знаем, че Тигъра е получил парите си чрез банка в Цюрих и сметка, открита от Ролф Винтенберг.
- Винтенберг? Кой, по дяволите, е Винтенберг?
- Името е фалшиво, но все пак ни приближава до човека, който е плащал на Тигъра. Освен това, Анджела се срещнала със судански терорист, който видял как Тигъра оставя трупа на молла Салих Ахмад в собствения му заден двор.
- Разбирам - кимна Фицхю. - Значи президентът на Судан е наел Тигъра? Виждаш ли? Това е разузнаване.
- Не разполагаме с нищо срещу президента. Всъщност, не мисля, че е бил той. Тигъра също не вярваше в това.
- Сега вече съм наистина объркан - призна Фицхю.
- Помисли за следното - посъветва го Майло с професионален тон. - Издирваме човека, убил Тигъра. Мисля, че същият човек е убил Анджела И е отговорен за убийството на молла Салих Ахмад.
Фицхю се вторачи в него замислено.
Грейнджър зави към паркинг „Б“ и проточи врат.
- Къде ти е колата?
- Остави ме тук.
Грейнджър паркира между две редици прашни коли, но разговорът още не бе приключил. Майло изчака докато Фицхю, обмислил въпроса внимателно, каза:
- Той е мъртъв, Майло. Това е... слушай, няма да го наричам Тигъра. Тъпа работа. Дай ми едно от имената му.
- Самюъл Рот.
- Добре. Самюъл Рот е мъртъв. Мога да отнеса тази информация в Лангли, но за тях това е приключен случай. При това, случай, решен от Министерството на вътрешната сигурност. Кой му е платил, кой го е убил... всичко това е без значение за Лангли. Президентът няма да изпадне във възторг, когато чуе това. А за да го въодушевят, шефовете трябва да му предадат нещо активно. И искат от нас да спрем лошите работи преди да се случат. Целият свят си мисли, че знае кой е убил моллата. Харченето на пари, за да докажем, че това не е вярно, не ни е приоритет. На всичкото отгоре, светът е много по-добро място без шибания молла. Загряваш ли?
Майло кимна.
- Сега трябва да се фокусираш върху джихадистите, които са още живи. Върху тези, които заплашват световния мир и банките. Това е стръвта, която шефовете във Вирджиния искат.
- Да, сър - отвърна Майло.
- Чудесно. Радвам се, че сме на едно мнение - усмихна се Фицхю и му протегна ръка.
Грейнджър му помогна да извади сака си от багажника и му прошепна:
- Благодаря.
- За какво?
- Знаеш за какво. Задето не спомена, че Тигъра е работил за нас. Това наистина щеше да сложи край на съществуването ни.
- Обеща да ми разкажеш всичко за това.
- Утре - отговори Грейнджър и го потупа по рамото. - Ела в службата и ще ти позволя да прочетеш досието му. Става ли?
- Разбира се.
20
Разговорът с Фицхю не само не облекчи тревогите му, но дори ги засили. След като напусна летището, Майло извади батерията от мобилния си телефон и пое към Лонг Айлънд. Отби на първия изход от магистралата и паркира сред порутени дървени къщи. В продължение на десет минути наблюдава няколко хлапета, които играеха на улицата. Накрая се увери, че никой не го следи. Зави обратно и се понесе към вътрешността на острова, където паркира сред редица тесни складове, заобиколени от телена ограда, на която пишеше „Складове Стингър“.
Майло винаги бе притежавал много ключове. Един за колата, друг - за апартамента, за бюрото в службата, за къщата на родителите на Тина в Остин и един без обозначение, за който казваше, че бил от общото мазе в кооперацията. Всъщност, този ключ отваряше малкия му склад.
Ключалката заяде леко, но най-после поддаде. Майло отвори вратата към дълбокия килер, където държеше тайните си.