Помещението не бе по-голямо от единичен гараж и през годините той го запълнил с неща, които в даден момент можеха да се окажат полезни. Пари в различни валути, кредитни карти с различни имена, шофьорски книжки със същите имена. Пистолети и амуниции. Издадени от ЦРУ паспорти, които бе запазил след приключване на задачата, обяснявайки, че ги е загубил по пътя.
В сейфа в задната част на стаята имаше две метални кутии. Едната беше пълна със семейни документи, събирани през годините, които проследяваха живота на майка му. Истинската му майка, за която никога не бе разказал на Тина, дори и на Управлението. Имаше и копия от досиета на Управлението за биологичния му баща, още една тайна. Сега обаче не се интересуваше от тях. Извади втората кутия.
Тя съдържаше документи, които нямаха нищо общо с Управлението. Събра ги преди години, когато прочете за едно семейство - съпруг, съпруга и дъщеричка, загинали при катастрофа. Откри номерата на социалните им осигуровки и бавно ги въведе обратно в обществото. Банкови сметки, кредитни карти, малък имот в Ню Джърси и пощенска кутия, недалеч от малката къща. Накрая поръча паспорти и за тримата, но със снимките на собственото си семейство. Според официалните документи в тази кутия, семейство Долан - Лора, Лайънъл и малката Кели - бяха живи и здрави.
Майло пъхна трите паспорта и две кредитни карти в джоба на сакото си и заключи сейфа и склада. Чак когато се върна на магистралата, близо до мястото, където бе отбил за първи път, сложи батерията в телефона си и го включи.
Не можеше точно да определи защо бе взел тези мерки. Предположи, че се дължеше на разпита на Фицхю. Или пък на внезапната смърт на Анджела и тревожното чувство, че тя означава много повече отколкото изглеждаше на пръв поглед. Светът стана по- несигурно място. Понякога изпитваше това чувство или по сериозни причини, или от проста параноя, но документите на семейство Долан го успокоиха. Помогна и мисълта, че във всеки момент може да изчезне заедно със семейството си.
Както и преди, той застана пред вратата и се заслуша. Телевизорът не работеше, но чу нежното гласче на Стефани, която пееше „Кукла от восък“. Отключи и остави сака си на пода. После извика с глас на съпруг от телевизионен сериал:
- Скъпа, прибрах се!
Стефани изскочи от всекидневната и се хвърли върху него. Тина я последва бавно, потьрквайки рошавата си глава.
- Радвам се, че се върна - каза тя усмихнато.
- Махмурлук? - ухили се Майло.
Тя поклати глава и се усмихна.
След двадесет минути Майло ядеше остатъци от китайска вечеря на канапето. Тина се оплакваше от миризмата му - вероятно на цигари, макар да не бе сигурна, а Стефани му разказваше за плановете си за Дисниуърлд. Накрая, Тина попита:
- Ще ми разкажеш ли?
Майло погълна последната хапка.
- Остави ме първо да взема душ.
21
Тина го загледа как изстена, надигна се от канапето и излезе от стаята. Имаше нещо сюрреално в начина, по който Майло се бе прибрал у дома след пътуване, където най-старата му приятелка бе умряла, а сега всичко беше отново нормално.
Запозна се с Майло при изключително странни обстоятелства. Дори родителите ѝ не знаеха какво се бе случило във Венеция. И внезапно той се озова до нея. Без обяснения и извинения. Струваше ѝ се, че я бе чакал в продължение на години на онази влажна улица във Венеция. Бе очаквал появата ѝ. Или поне появата на някой, на когото да се посвети.
- Аз съм шпионин - съобщи ѝ той седмица след началото на бурната им връзка. - Или поне бях до деня, когато се запознахме.
Тя се засмя, но не беше шега. Първият път, когато го видя, Майло държеше пистолет в ръката си. Тина предположи, че е ченге или частен детектив. Но шпионин? Никога дори не ѝ дойде на ум. Защо тогава бе напуснал работата си след като се запознаха?
- Идваше ми в повече, предполагам - обясни той. - Беше прекалено много за мен.
След като Тина го подложи на сериозен натиск, той призна нещо, което тя прие едва след време:
- Бях на ръба на самоубийство няколко пъти. Не ставаше дума за молба за внимание, тъй като в нашия живот самоубийството не ти осигурява никакво внимание. Просто те пенсионира. Не, исках да умра, за да спра да живея. Усилията направо ме подлудяваха.
Думите му я стреснаха. Наистина ли искаше потенциален самоубиец в живота си? И най-важното, наистина ли искаше такъв в живота на Стефани?
- Израснах в Северна Каролина, близо до Рали. Когато бях на петнадесет години, родителите ми загинаха в катастрофа.
Когато чу това, лицето ѝ замръзна. Може би тази трагедия я бе накарала внезапно да изпита силна любов към мъжа, който все оше бе почти непознат за нея. Кой човек, след подобни преживявания, не би изпитвал от време на време ужасна меланхолия и дори мисли за самоубийство? Преди Тина да изрази емоциите и извиненията си с думи, Майло продължи, сякаш искаше бързо да се освободи от бремето на спомените си: