- Семейството ни беше малко. Всички роднини на баща ми бяха починали отдавна, а тези на майка ми - малко след като се родих.
- И какво направи?
- Нямах избор. Бях едва на петнадесет години. Щатът ме настани в сиропиталище в Оксфорд. Северна Каролина, а не Англия - сви рамене той. - Не е толкова лошо колкото звучи. Всъщност, оценките ми се повишиха и получих стипендия за колежа. Университет „Лок Хейвън“. Малко училище в Пенсилвания. Заминах за Англия чрез програма за размяна на студенти. И там бях посетен от няколко мутри от посолството. Заведоха ме да се видя с Том, който се намираше в Лондон. Смятаха, че може би ще искам да служа на страната си.
В историята нямаше нищо нередно и Тина повярва. Дори ако Майло бе поукрасил някои подробности, дали те наистина бяха важни?
Нямаше причини да се оплаква от Майло Уийвър. Беше потаен човек, но това бе присъщо за работата му. Тина го знаеше, когато се ожениха. Важното бе, че за разлика от много мъже, той не криеше любовта си към нея и Стефани. Дори когато пътуваше, мислеше за тях. Пиеше, но не беше пияница. Пушеше, но само от време на време, така че тя нямаше право да се оплаква. А депресията? Категорично не. Понякога Майло се прибираше от работа, раздразнен от неща, които не можеше да обсъжда, но винаги внимаваше нищо да не помрачи живота им. Той наистина се държеше чудесно и с нея, и със Стефани.
А сега... сега човек, когото и двамата познаваха, бе мъртъв. Стефани седеше на пода и гледаше телевизия, а Майло се нахрани и избяга от нея в банята. Тина се почувства абсолютно сама.
След като чу душа, тя отвори сака, който Майло бе оставил до вратата.
Малко мръсни дрехи, чорапи и бельо. Айпода му. Чифт маратонки. Плик с клечки за уши, дезодорант, крем за слънце, четка и паста за зъби. Хартиени салфетки. Шишенце мултивитамини. Сапун. В найлонов плик имаше различни медицински принадлежности - лекарства, спринцовка, бинт, конец, бинт и гумени ръкавици. Лекарствата бяха доксициклин, бенадрил, прилосек, тайленол и пептобисмол.
На дъното Тина намери очила с обикновени стъкла, руса боя и двадесет и пет двадесетдоларови банкноти. И руло широка лепенка. По някаква причина, това я притесни повече от спринцовката.
Тя върна всичко в сака, закопча го и влезе в банята. Майло си тананикаше зад прозрачната врата на душа.
- Кой е? - попита той.
- Аз съм - отговори Тина и седна на клозета.
Парата подразни синузита ѝ и тя избърса носа си с тоалетна хартия.
- Господи - изохка Майло.
- Какво?
- Чудесно е да си у дома.
- Хм - изсумтя тя.
След миг, той спря водата, отвори вратата и протегна ръка към хавлията на закачалката. Тина му я подаде.
- Благодаря - каза той.
Загледа го как се бърше небрежно, както правят всички съпрузи, които вече не обръщат внимание на голотата си. Вторачи се в двета петна на дясната страна на гърдите му, белезите, получени в мига, когато се запознаха. Преди шест години тялото на Майло бе една от най-привлекателните му черти. Не беше много приказлив, но изглеждаше великолепно и бе страхотен в леглото. Докато живяха за кратко в Бостън, Маргарет го бе нарекла „секси“.
Но шест години в един град заедно със семейството му го бяха дарили с шкембе, бяха поотпуснали стегнатия му задник и бяха заменили мускулите му със слой тлъстина. Майло се бе превърнал в закръглен чиновник.
Е, все още бе привлекателен, помисли си тя виновно. Просто бе загубил онази форма, присъща на хората, които внимателно се грижат за себе си.
Майло се изсуши и я погледна усмихнато.
- Виждаш ли нещо, което ти харесва?
- Съжалявам. Бях се замислила.
Без да се впечатли, той уви кърпата около кръста си.
Тина го загледа как изстиска паста върху четката си за зъби и избърса огледалото с ръка. Зачуди се защо трябва да се вижда, за да измие зъбите си.
- Разкажи ми за Анджела - помоли тя.
Майло измъкна четката от устата си.
- Не искаш да знаеш.
- Мъртва е?
- Да.
- Как?
- Знаеш, че не мога да ти отговоря. Но проучвам случая.
Майло се върна към зъбите си, сякаш това слагаше край на разговора им, но този път решителността му я вбеси.
- Имам чувството, че не те познавам, Майло.
Той спря водата и се завъртя към нея.
- Какво пък е това?
Тина въздъхна.
- Цялата тази тайнственост. През последната година се връщаш от все повече пътувания със синини или мрачен, а не ми се доверяваш да узная какво съсипва съпруга ми.