Ембаргото отрязва единствения възможен приход за обсадените жители на район Дарфур, които не получават нищо от китайските инвестиции в страната. “
Доктор Камбуле обясняваше по-нататък, че подходящо средство да се принуди Ал Башир да седне на масата за преговори бе да се предложи американска помощ в потушаването на джихада, който вилнееше из столицата.
Малко след десет се появи Том Грейнджър. Застана до вратата, стиснал найлонов плик с дебел вестник вътре.
- Надявам се, че не досаждам прекалено много - каза той.
Стефани наричаше кръстника си „Чичо Том“, нещо, от което не бяха успели да я отучат. Тя извика и се метна върху него. Грейнджър я хвана и вдигна с изненадваща сила.
- Как е най-красивото момиченце в Съединените щати?
- Не знам. Сара Лоутън живее в другия край на града.
- Говоря за теб, малка госпожице.
- Донесе ли ми нещо?
Грейнджър извади голям шоколад от джоба си. Стефани се опита да го грабне, но той го подаде на Тина.
- Майка ти ще реши кога да го изядеш.
- Е, все пак благодаря - отвърна Стефани.
Грейнджър се настани срещу Майло до кухненската маса. Тина му поднесе чаша кафе и той ѝ благодари с тъжна усмивка. После тя се присъедини към Стефани във всекидневната, като затвори вратата зад гърба си.
- Нещо не е наред ли? - попита Грейнджър.
Майло се намръщи.
- Не мисля така.
- Искаш ли да излезем навън?
- Да не подслушваш дома ми?
- Всичко е възможно, Майло.
Грейнджър се сбогува със семейството му, а Майло обеща да купи мляко на път за вкъщи. Стефани обясни на шефа му, че предпочитала шоколад с лешници и старецът обеща да го запомни. Слязоха по стълбите безмълвно и тръгнаха по Седмо Авеню, което бе пълно с бебешки колички и безброй семейства.
Избраха кафене, което сервираше френски сладкиши и кафе. Занесоха чашите си до маса на тротоара и се настаниха, огряни от топлото слънце.
- Говори - каза Майло.
Грейнджър изглеждаше нервен. Той вдигна торбата си и остави дебелия „Таймс“ на масата. Тогава Майло забеляза, че бе само тънката предна част на вестника. Вътре имаше документи в бежова папка.
- Копие - каза Грейнджър.
- Тигъра?
Старецът кимна.
- Бенджамин Харис. Завършва университет през 1989 г., с диплома по журналистика. През 1990 г. вече работи за ЦРУ Изпратен е в Пекин и остава там до 1993 г. когато загива при автомобилна катастрофа.
- Загива, а?
- Очевидно не.
- Колко време?
- Три години. Изчезна през ноември 1996 г. - отговори Грейнджър, като замълча за миг и се вгледа с одобрение в две млади жени с къси поли. - Лейси, Декър и още един турист на име Брамбъл се втурнаха по следите му. Трябваше да го заловят или убият. Лейси и Декър не откриха нищо. Брамбъл бе намерен в мъртъв в Лисабон. Мислех да изпратя и теб, но ти бе зает във Виена с онзи стар комунистически шпионин.
- Свърших тази работа с помощта на Франк Доудъл - отбеляза Майло.
- Доудъл - повтори Грейнджър. - Той се оказа страхотна изненада. Смятах го за приятел. Наивност от моя страна - призна той и се вгледа в ръцете си, стиснати между коленете му. - Накрая загрях обаче. Защо Франк внезапно ни измени. Бях издал прекалено много информация. Готвехме се да го пенсионираме и му споменах, че предаването на парите в Порторож ще е чудесен завършек на кариерата му. Ако си бях държал устата затворена, Франк можеше да е още жив.
Майло не се интересуваше от съвестта на Грейнджър. Той дръпна тежкия вестник в скута си.
- Харис изчезва през 1996 г. и започва да действа соло. Изгражда си чудесна кариера като наемен убиец, докато един от клиентите му го заразява със СПИН. И през цялото време ти се преструваш, че нямаш представа кой е Тигъра. При това знаеш, че търча наоколо като обезглавено пиле, за да го намеря.
- Прочети досието - отвърна Грейнджър изморено. - Ще разбереш.
- Защо го прикриваше?
Грейнджър не обичаше да го притесняват. Можеше да понесе това от страна на шефовете, но не и от подчинените си. Наведе се над масата към Майло и каза:
- Погледни трета страница. И човека, който го въведе в Управлението, проучи го и го привлече към Туризма.
- Ти?
- Пфу! - изсумтя Грейнджър и махна с ръка. - Аз съм по-далновиден.
Майло най-после загря.
- Фицхю.
- Точно така - потвърди старецът и забеляза изражението на подчинения си. - Не става дума само за запазването на кариерата на дъртото копеле, разбира се. Как мислиш, че CNN ще се отнесе към тази история при сегашните условия?