Чарлз облече ризата си и белият памук потъмня от влагата. Анджела извади мобилния си телефон, но пръстите ѝ затрепериха и не можаха да наберат номера. Чарлз хвана ръцете ѝ и я погледна в очите.
- Това е сериозна работа. Ясно ли е? Но не избързвай с изводите преди да разберем всичко. И да не съобщаваме на словенците за трупа. Не искаме да ни задържат за разпит.
Анджела кимна послушно.
Чарлз я пусна, грабна сакото, панталона и обувките си и тръгна по кея. От яхтата си дебелата италиан- ка подсвирна весело.
- Хубавец! - извика тя.
4
Час и половина по-късно се подготвиха да потеглят отново. Чарлз искаше да шофира, но Анджела възрази и започна да спори с него. Вероятно шокът ѝ бе дошъл в повече. Чарлз не каза и дума, но тя сглоби мозайката в главата си. Франк Доудъл, любимият ѝ началник, бе убил Лио Бърнард и Душан Маскович и бе изчезнал с три милиона долара правителствени пари.
Най-заклеймяващото доказателство дойде от обаждането ѝ до Виена. Хард-дискът на компютъра на Доудъл бе изчезнал. Компютърните експерти смятаха, че е бил свален по някое време в петък сутрин, точно преди Франк и Лио да потеглят към Словения.
Въпреки всичко това, Анджела състави нова, изпълнена с надежда, теория. Словенците бяха виновни. Франк бе взел хард-диска си, но го бе направил по принуда. Старите му другарчета от словенското разузнаване го заплашваха.
По-късно се срещнаха с Богдан Крижан, местният шеф на разузнаването, и се настаниха в ресторанта на хотел „Словения“. Анджела се вторачи мрачно във възрастния мъж, който похапваше пържени кал- мари. Той ѝ обясни, че е прекарал петъчната вечер с Франк Доудъл. Двамата пили в хотелската му стая.
- Какво искащ да кажеш с това, че си го посетил? - попита Анджела. - Не трябваше ли да работиш?
Крижан я изгледа над чинията си. Ъгловатото му лице сякаш се разшири, когато сви рамене в типичен балкански жест.
- Ние сме стари приятели, госпожице Йейтс. Стари шпиони. И това, което правим, е да пием до ранна утрин. Освен това, бях чул за Шарлот. И му поднесох съчувствието си под формата на бутилка.
- Шарлот? - попита Чарлз.
- Жена му - отговори Крижан, после се поправи. - Бившата му жена.
Анджела кимна.
- Тя го заряза преди около шест месеца. Франк го прие адски мъчително.
- Трагично - отбеляза Крижан.
За Чарлз мозайката бе почти сглобена.
- И какво ти спомена той за посещението си тук?
- Нищо. Разбира се, попитах го безброй пъти. Но той само ми намигна. Сега ми се иска да ми се беше доверил.
- На мен също.
- В неприятности ли е затънал? - попита Крижан без да се разтревожи видимо.
Чарлз поклати глава. Телефонът на Анджела звънна и тя напусна масата.
- Изпълнена с горчивина жена - каза Крижан, като кимна към гърба ѝ. - Знаеш ли как я нарича Франк?
Чарлз не знаеше.
- Синеокото ми чудо - ухили се Крижан. - Франк е чудесен човек, но няма да разпознае лесбийка, дори ако го фрасне по носа.
Чарлз се наведе към него, докато Крижан ровичка- ше с вилицата в чинията с калмари.
- Сещаш ли се за още нещо?
- Трудно ми е да се сетя, когато не искаш да ми обясниш за какво става дума - отвърна той. - Но наистина нищо не ми хрумва. Не забелязах нищо особено у Франк.
Застанала близо до вратата, Анджела притисна ръка към ухото си, за да чува по-добре. Чарлз се надигна и раздруса ръката на Крижан.
- Благодаря за помощта.
- Ако Франк има неприятности, надявам се да се отнесете справедливо с него - каза Крижан, като задържа ръката му по-дълго от обичайното. - Той служи на страната ви в продължение на много години. Ако е допуснал грешка в края на живота си, кой може да го съди? - попита той, като отново сви рамене и пусна ръката на Чарлз. - Не можем да сме перфектни през цялото време. Никой от нас не е господ.
Чарлз остави Крижан на философските му размисли и тръгна към Анджела. Тя затвори телефона си със зачервено лице.
- Какво има? - попита той.
- Беше Макс.
- Кой?
- Нощният дежурен в посолството във Виена. В четвъртък вечер един от информаторите на Франк изпратил информация за руснак, когото наблюдаваме. Крупен олигарх. Роман Угримов.
Чарлз знаеше доста неща за Угримов - бизнесмен, напуснал Русия, за да спаси кожата си, но запазил влиятелни контакти.
- Каква информация? - попита той.
- За изнудване - отговори Анджела. - Угримов е педофил.
- Може да е съвпадение - отбеляза Чарлз, когато излязоха от ресторанта.
- Възможно е. Но вчера Угримов се нанесъл в новата си къща. Във Венеция.