Чарлз отново спря и Анджела се върна при него. Вторачен в яркоосветените прозорци на хотелското лоби, той най-после сглоби и последните парченца.
- Това е от другата страна на морето. Идеално за лодка.
- Предполагам, но...
- От какво най-вече се нуждае човек, откраднал три милиона долара? - прекъсна я Чарлз. - От ново име. А човек с връзките на Роман Угримов лесно може да му осигури нови документи. Ако бъде убеден.
Анджела не отговори, а се вторачи мрачно в него.
- Още едно обаждане - каза той. - Накарай някого да провери пристанището във Венеция. Да разбере дали е имало изоставени лодки през последните два дни.
Изчакаха обаждането в централно кафене, което тепърва трябваше да се приспособи към чужденците наоколо. Зад поцинкования тезгях стоеше дебела лел- ка с оплискана с кафе и бира престилка, която сервираше „Лашко пиво“ на изморени работници от доковете. Жената изглеждаше раздразнена от молбата на Анджела за капучино, а когато кафето пристигна, се оказа прекалено сладко нес-кафе. Чарлз я убеди да не се разправя, а просто да го изпие, после я попита защо не му беше казала, че съпругата на Франк го е зарязала.
Анджела отпи от кафето и се намръщи.
- Много хора се развеждат.
- Това е едно от най-стресиращите неща - отвърна той. - Разводът променя хората. Често изпитват желание да започнат отначало и да изживеят живота си отново, но по различен и по-добър начин - обясни Чарлз. - Може Франк да е решил, че още от самото начало е трябвало да работи за другата страна.
- Вече няма друга страна.
- Разбира се, че има. Самият той.
Анджела не изглеждаше убедена. Мобилният ѝ телефон звънна и тя се заслуша. После поклати ядосано глава. На Франк, на Чарлз, на самата себе си. Колегите от Рим ѝ съобщиха, че в събота сутрин моторница с дубровнишка регистрация е била намерена изоставена близо до доковете на Лидо. И вътре имало кръв.
След като Анджела затвори, Чарлз предложи да шофира - не искаше австрийските ѝ навици да ги забавят. В отговор, Анджела му показа среден пръст.
Накрая обаче той спечели, тъй като когато потеглиха по гористите хълмове на полуострова, тя се разплака. Чарлз я накара да отбие и зае мястото ѝ. Близо до италианската граница Анджела се опита да му обясни истеричното си поведение.
- Трудно е. В продължение на години се учиш да се доверяваш само на няколко човека. Не много, но достатъчно. А след като им се довериш, вече няма връщане назад. Как иначе ще си вършиш работата?
Чарлз не отговори, а се зачуди дали това бе и неговия собствен проблем. Идеята да се довериш на някого освен на прекия си шеф отдавна бе доказана като непостижима.
След като показаха паспортите си и влязоха в Италия, той извади мобилния си телефон си и набра. Поговори за минута с Грейнджър и повтори информацията, която бе получил:
- Скуола Векия дела Мизерикордия. Третата врата.
Набра втори номер. След няколко позвънявания Богдан Крижан каза изморено:
- Да?
- Отиди на кея срещу хотел „Словения“. Номер четиридесет и седем. Във водата ще намериш босненски сърбин на име Душан Маскович. Разбра ли?
Крижан въздъхна тежко.
- Свързано ли е с Франк?
Чарлз затвори.
5
Бяха им нужни три часа, за да стигнат до Венеция и да наемат водно такси - мотоскафо. В пет и половина бяха на докове на Лидо. Намръщен млад карабинер със засукани мустаци ги чакаше при изоставената моторница. Полицията във Венеция бе предупредена да очаква посетители, но не и да ги посрещне радушно. Ченгето повдигна червената полицейска лента, за да им направи път, но не ги последва на борда. Всичко си беше там - документите за регистрация в Дубровник, мърлявата кабина, натъпкана с резервни части и, в единия ъгъл, кафяво петно от засъхнала кръв.
Не прекараха дълго време на моторницата. Единственото, което Франк Доудъл бе оставил там, бяха отпечатъците му и хронологията на убийството. Застанал в средата на кабината, Чарлз вдигна два пръста в имитация на пистолет.
- Застрелва го тук, после го извлича навън - каза той, като клекна и посочи пода, където се виждаха следи от кръв. - Може би е вързал металната тръба към трупа още тук в лодката, или пък го е направил във водата. Няма значение.
- Не - отвърна Анджела, като го погледна в очите. - Няма.
Не намериха гилзи. Възможно бе да бяха паднали в залива на Порторож, но също така възможно бе Франк да бе спазил процедурите на Управлението и да ги бе събрал, макар да бе оставил отпечатъците си. Може да се бе паникьосал, но и това беше без значение.
Благодариха на карабинера, който промърмори „Няма защо“, вторачен в гърдите на Аджела, после намериха шофьора на водното такси, седнал на кея с незапалена цигара в устата. Зад него слънцето се бе спуснало ниско. Той ги уведоми, че броячът още работи и е навъртял над 150 000 лири. Изглеждаше адски доволен, че нито един от пътниците му не започна да се разправя.