След двадесет минути стигнаха до Канал Гранде и квартал Канареджо, където наскоро се бе нанесъл руският бизнесмен Роман Угримов.
- Той се занимава с всичко - обясни Анджела. - Руски комунални компании, австрийски недвижими имоти, има дори златна мина в Южна Африка.
Чарлз присви очи срещу горещия вятър и проследи с поглед минаващото корабче, претъпкано с туристи.
- Преместил се във Виена преди две години, нали?
- Да. Точно тогава започнахме да го разследваме. Затънал е в мръсотия, но не успяхме да го обвиним в нищо.
- Охраната на Угримов е сериозна, а?
- Невероятна. Франк искаше доказателства за педофилията му. Той пътува с тринадесетгодишната си племенница. Само дето не му е племенница. Абсолютно сигурни сме.
- Как се сдобихте с информацията за него?
Анджела се хвана за ръба на лодката, за да запази равновесие.
- Франк намери източник. Той наистина е много добър в работата си.
- Точно това ме притеснява.
Когато стигнаха до Ка д’Оро Чарлз плати на шофьора, даде му щедър бакшиш и тръгнаха през тълпите туристи към лабиринта от безлюдни задни улички. Най-после, след известно умуване, откриха малкия площад - „Рио Тера Барба Фрутариол“.
Венецианското палацо на Роман Угримов беше беше висока занемарена, но богато украсена сграда. Анджела прикри очи с ръка и прикова поглед в дългата покрита тераса, която продължаваше в страничната улица.
- Впечатляващо - отбеляза тя.
- Много от бившите служители на КГБ живеят във впечатляващи къщи.
- КГБ? - повтори тя, като се вторачи в него. - Информиран си за този тип. Откъде?
Чарлз опипа плика с хапчета в джоба си.
- Чувам разни неща.
- Аха. Нямам достъп до поверителна информация.
Чарлз не си направи труда да отговори.
- Значи ти искаш да ръководиш операцията? - попита тя.
- Бих предпочел ти да го направиш. Не нося служебна карта на Управлението.
- Все по-любопитно - отбеляза Анджела и натисна звънеца.
Тя показа картата си на плешив телохранител с миниатюрна слушалка в ухото и го помоли да поговори с Роман Угримов. Едрият тип заговори на руски в ревера си, изслуша отговора и ги поведе към слабо осветено каменно стълбище. Качиха се горе и той отключи тежка дървена врата.
Апартаментът на Угримов изглеждаше пренесен направо от Манхатън: блестящ дъсчен под, модерни мебели, плазмен телевизор и френски прозорец, който водеше към дълга тераса с изглед към венецианските покриви и Канал Гранде. Дори Чарлз трябваше да признае, че гледката е зашеметяваща.
Угримов седеше до стоманена маса и четеше нещо на лаптопа си. Усмихна им се, престори се на изненадан и се надигна с протегната ръка.
- Първите гости в новия ми дом - каза той на английски. - Добре дошли.
Беше висок, петдесетинагодишен, с вълниста посивяла коса и широка усмивка.
След като се запознаха, Угримов ги покани любезно на канапето.
- Моля, заповядайте. Кажете какво мога да направя за американските ми приятели.
Анджела му подаде снимката на Франк Доудъл. Угримов сложи очила и я поднесе към светлината.
- Кой е този човек? - попита той.
- Работи за американското правителство - отговори Анджела.
- И за ЦРУ?
- Ние сме служители на посолството. Той изчезна преди три дни.
- Аха - кимна Угримов, като ѝ върна снимката. - Това звучи неприятно.
- Така е - потвърди Анджела. - Сигурен ли сте, че не е идвал при вас?
- Николай - каза Угримов и добави на руски. - Имали ли сме посетители?
Телохранителят издаде напред долната си устна и поклати отрицателно глава.
Угримов сви рамене.
- Страхувам се, че не разполагам с информация за вас. Вероятно ще ми кажете защо смятате, че може да е дошъл тук. Не познавам този човек, нали?
- Той проучваше живота ви точно преди да йзчез- не - отговори Чарлз.
- Аха - отново каза руснакът и вдигна пръст. - Съобщавате ми, че някой от американското посолство във Виена е проучвал живота и работата ми?
- Щяхте да се обидите, ако не го бяха направили - отбеляза Чарлз.
Угримов се ухили.
- Добре. Позволете ми да ви предложа питие. Или сте на служба?
За раздразнение на Чарлз, Анджела отговори:
- На служба сме.
После стана и подаде на Угримов визитната си картичка.
- Ако господин Доудъл се свърже с вас, моля ви, обадете ми се.
- Разбира се - кимна той и се обърна към Чарлз. - До свидание.