- Обаждането, в което ме накара да избягам от Дисниуърлд.
- Знаеш отговора. Две цели. Да нe попаднеш в затвора, за да можеш да продължиш разследването. И да те накарам да бягаш. Вбеси ме, когато отиде на почивка, а аз имах нужда от теб в работата. Това бе единствения начин да те убедя.
- Същото бе и с досието на Тигъра - отбеляза Майло. - Даде ми го, за да не се доверявам на Фицхю, в случай че той поеме контрол и ми се обади.
Грейнджър кимна.
- Връзката на Тигъра с Фицхю - просто те насочвах към истината. Нямаше да направиш връзката сам. Не ме разбирай погрешно - фактът, че той вербува Тигъра, не означава нищо. Фицхю не иска никой да знае това, но не е толкова компрометиращо. Исках да тръгнеш по пътеката на заклеймяващото. Да събереш истински физически доказателства. Предполагам, че те надцених, Майло - поклати глава той. - Не разполагаш с нищо.
- Имам следа, която води право към теб.
- Да, следа. Но къде са ти доказателствата? Мислех, че когато стигнеш дотук, вече ще имаш видеозаписи, пръстови отпечатъци и банкови документи. Дори не можеш да докажеш, че съм участвал в това, освен ако не записваш разговора ни. Но не го правиш, нали?
Майло поклати глава.
- Небрежна работа. Не че признание, направено в тази ситуация би издържало пред съда. А ако не можеш да докажеш дори моята вина, как изобщо ще докажеш, че Фицхю стои зад всичко това? Да не мислиш, че е аматьор? Участието му винаги беше непряко, неотбелязано в никакви документи. Никога не се е срещал с Роман Угримов - не биха се познали, ако се озоват в една стая. Как ще събереш доказателства срещу такъв човек?
Майло си помисли, че това е забележителен момент. Грейнджър бе принуден да се пенсионира, седеше залепен на стола, срещу дулото на собствения си пистолет, и все пак говореше, сякаш се намира в кабинета си на Авеню на Америките и ръководеше Туризма.
- Вече не издаваш заповедите, Том.
Вероятно, Грейнджър също осъзна абсурд на положението си, защото въздъхна.
- Май е по-добре, че вече не съм началник. Виждаш ли каква бъркотия създадох?
Майло не отговори.
- Знаеш кога започна всичко, нали? Историята с Тигъра. Точно след като ти напусна Туризма. Ти тъкмо бе приключил с опазването на онази фашистка, Туиди Камер, от него. Спря го, да, но знаехме, че е добър в работата си, затова решихме да го използваме и по-нататък. А на следващия ден ти се озова във Венеция, а ние бяхме нападнати от терористи в Ню Йорк. Мобилизирахме армията и се подготвихме да отвърнем на удара в Афганистан, но Фицхю и още няколко човека знаеха накъде ще задуха вятърът. Обсъдиха различните възможности. Фицхю ме посети тук, във вилата. По това време ремонтираха кабинетите ни и това бе единственото подходящо място за срещи. Той ме попита дали бихме могли да използваме туристите като част от тактиката ни. Да ги изпратим в Близкия Изток и да очистим този саудитец или онзи иранец. Обясних му, че не сме обучавали туристите за подобни убийства и ще е най-разумно да се обърне към частния сектор и да използва човек като Тигъра. Да, аз бях първия, който спомена името му - кимна Грейнджър. - Фицхю се върна след една седмица с ново предложение. Да използваме турист, който да открие Тигъра и да се свърже с него като клиент.
- Трипълхорн.
- Точно така.
Майло си припомни шестте години на стачки и убийства, които бе изучавал внимателно, опитвайки се да намери общото между тях. Скромен ислямист в Германия, френски външен министър, английски бизнесмен. Винаги се бе питал какво обединява тези убийства. Чувстваше се абсолютно объркан и се връщаше към теорията, че нямат нищо общо и поръчките са дошли от различни хора. Понякога може и да са били такива, но винаги, когато Трипълхорн, наречен още Хърбърт Уилямс или Ян Клаузнер,. бе възлагал задача на Тигъра, връзката бе американската външна политика.
Припомни си и шестте години пред компютъра в кабинета си, усилията на всичките туристически агенти и фалшивата помощ на човека пред него. Шест години, прекарани в издирване на човек, когото никой не искаше да залови.
- Но той дойде при мен - внезапно каза Майло. - Тигъра дойде при мен, защото разполагаше с досието ми. И за това ли си отговорен?
- Връчих досието ти на Трипълхорн, за да му го предаде. Заповедта да го инжектираме с ХИВ дойде отгоре. Нямаше начин да не я изпълним. Единственото, което можех да направя, бе да му предам малко информация. Фицхю не мислеше, че Тигъра ще разбере как се е заразил. Сигурен бях, че го подценява. Надявах се да те потърси, защото досието ти бе последната информация, която бе получил от убиеца си.