Ако се измъкнеше оттук жив...
Не, когато се измъкнеше оттук жив. Това бе едно от правилата на Туризма. Никога не се съмнявай в способността си да оцелееш. Съмнението води до грешки.
Когато се измъкнеше оттук, щеше...
Спри. Едно по едно. Слушай. Не съществува нищо освен звука. Когато човек върви, не може да се прицели добре.
Ето: хрус-хрус.
Майло се надигна, стиснал люгера, и се завъртя. На около двеста метра видя, фигура в камуфлажни дрехи, която спря и вдигна пушката си. Майло изчезна зад къщата.
Нуждаеше се от затворено пространство, затова заобиколи вилата и разби прозореца на трапезарията. Звукът от счупеното стъкло отекна над езерото. Докато влизаше вътре, чу шум от тичащи по сухата земя крака.
Просна се на килима и изпусна пистолета, но го намери под един от столовете. Приближи се към прозорците на всекидневната, които гледаха към предната част на къщата. Надникна навън навреме, за да види стрелеца, преметнал дългоцевната пушка на гърба си и стиснал пистолет в облечената си в ръкавица ръка. Преди да изчезне от погледа му, Майло видя, че е висок мъж с чупен неведнъж нос. Долната част на лицето му бе покрита с гъста червена брада.
Майло се върна до вратата на трапезарията и насочи оръжието си към разбития прозорец. Вторачи се в него и зачака, но след малко, от другата част на вилата, предположи, че е спалнята за гости, се чу звук от чупене на прозорец. Майло забърза към затворената врата, отвори я и се прицели. Но пред прозореца нямаше никой. После бе разбит друг прозорец - този път в дневната. Майло забърза натам, но отново не видя никого.
Трипълхорн си бе осигурил три възможни места за достъп до вилата. Майло се изкачи по стълбите и зачака на площадката, като приклекна, за да представлява по-малка мишена.
От мястото си чу как туристът влезе в къщата, но не бе сигурен кой прозорец е използвал. Е, това беше без значение.,Щеше да му се наложи да се качи по стълбите, за да стигне до него.
В продължение на три минути чуваше само стъпки и отваряне на врати. Никой не се появи в подножието на стълбите. Трипълхорн претърсваше щателно първия етаж преди да продължи нагоре. Най-после, Майло чу висок глас.
- По-добре ще е да слезеш тук.
- Защо да го правя, Трипълхорн?
Кратка пауза.
- Странно име. Иска ми се да знаех кой е това.
- Аз съм Майло Уийвър. Ръководя европейския отдел.
- Не знам за какво говориш.
- Преди използвах името Чарлз Александър.
Нова пауза, после приглушено изсумтяване, което звучеше като „Мамка му“. Туристите не страдаха от скрупули относно убиването на други туристи. Всъщност, винаги бяха подготвени за такава възможност. Но Айнър му бе показал, че името Чарлз Александър бе доста популярно сред колегите.
- Кой те изпрати? - попита Майло.
- Знаеш кой ме ръководи.
- Да, човекът, който сега лежи в двора.
- Грейнджър? - отвърна туристът. - Да, издаде няколко заповеди напоследък.
Очите на Майло се овлажниха и, когато Трипълхорн профуча покрай стълбите, стреляйки нагоре, реагира с леко закъснение. Туристът стреляше сляпо и куршумите му се забиха в горните стъпала. Майло също изстреля два куршума, но закъсня. Трипълхорн изчезна от другата страна на стълбите.
- Нямаш шанс - извика Майло. - Просто се разка- рай оттук.
- Търпелив съм.
Майло си пое дъх и се изправи бавно.
- Разполагаш с десет минути преди да дойде пощальонът. Не можеш да си позволиш търпение.
Докато говореше, той слезе две стъпала надолу, като внимаваше да не издаде шум.
- Ще убия и пощальона - отвърна Трипълхорн.
Майло бе слязъл вече пет стъпала. Оставаха му само десет.
- И как Фицхю ще обясни това? Съмнявам се, че имаш право да убиваш цивилни.
Друга пауза. Майло спря. Трипълхорн каза:
- Ако си тръгна, знаеш, че ще те чакам навън.
Майло не можеше да продължи да се движи и да говори в същото време - Трипълхорн щеше да чуе, че гласът му приближава към него.
- И какво ще направиш? - попита той с приглушен глас. - Ще ме застреляш, докато ченгетата са тук и правят оглед на трупа? Хайде, Трипълхорн, всичко е свършено. Знаеш го.
- Ако си този, за когото се представяш, знаеш, че мога да се справя.
Майло слезе още две стъпала и не отговори.
- Ако си Чарлз Александър, знаеш, че изключвам провала като възможност.
Още две стъпала. До края оставаха още шест. Е, това щеше да свърши работа.
- Александър? Тук ли си?
Майло протегна ръка. Пистолетът му бе само на три стъпала от ъгъла. Скрит зад него, Трипълхорн каза:
- Е, може и да си прав. Може би трябва да си тръгна и да зарежа работата наполовина.