По моя молба те прегледаха още веднъж восъчните плочки, след което ми позволиха да ги прочета със собствените си очи. Първото писмо гласеше следното:
Артемизия от храма на Артемида в Ефес поздравява свещения съвет на жреците от храма на Аполон в Делфи.
Като носителка на одеждите на девствената богиня познавам най-добре облика, с който тя се явява в Ефес, и жертвите, които иска от нас. Мога да потвърдя, че приносителят на настоящото писмо, Турмс от Ефес, има пълното благоволение на богинята. Затова с доверие го пращам под покровителството на брата на богинята — Аполон. Нека оракулът да му даде опрощение, тъй като този човек не е извършил зло, а по-скоро добро. Самата богиня го е държала за ръка, когато той е хвърлил запалена факла в храма на прокълнатата от нас. Виждате, че той е красив младеж. Веждите му са прелестно извити, а устата му е ведро усмихната. Същият се втурна в храма на богинята преди години, замаян от мълнията. Овчарите го бяха подгонили и искаха да го съборят с тоягите си. Но пред него летеше гълъбово ято и слабините му бяха вързани в препаска от вълната, която момичетата ни бяха проснали върху храстите около извора, посветен на Зевс. Той не знаеше какво върши, но Гръмовержецът го беше облякъл и Артемида го взе под покровителството си. Ако в нрава му има слабости, ако той има навика да се присмива лекомислено, извинете тези негови недостатъци и ги отнесете към младостта му. Самият той няма вина за това, че не е възпитан както трябва. За това е виновен този, който го откупи от нас — Хераклит11 от рода на Кодрос, за когото казват, че е мъдър мъж, въпреки че е злъчен. Когато момчето дойде в храма, Хераклит играеше на зарове с децата пред вратата му. Той изплати загубите от убитите овце и откупи момчето. Но преди една година, по време на въстанията, довели до свободата, същият този Турмс заслужи с героичните си дела и сега е свободен мъж във всяко отношение, както всеки свободен гражданин на града ни.
Хераклит е един от старците, които връчват свитъци със свои мисли на храма. От неговия свитък се вижда, че това е мъж, който не вярва нито на очите си, нито на ушите си. Той няма вяра дори и на Омир. Хвали се, че е по-умен от десет хиляди души, но гражданите на Ефес му нямат доверие. Ала дори и Хераклит ще повярва на Пития, ето защо бъдете здрави и съдете справедливо момъка. Той е добър младеж.
Втората восъчна плочка пък гласеше следното:
Епенид, упълномощен от съвета на старейшините на Ефес, изпраща почитанията си на пресвещения оракул от Делфи и на жреците от храма на Аполон.
По молба на всепожертвувателния ни владетел изискваме да произнесете справедлива присъда над приносителя на писмото, Турмс, този богохулник, размирник и подпалвач на храмове. Опожаряването на Сарди е възможно най-лошото, което можеше да се случи на Йония. Треперим пред гнева на великия цар. Това дело с нищо не може да бъде поправено. Позволихме на размирниците да последват атиняните до Сарди, защото не можехме да ги възпрем и се надявахме персите да ги убият. След като тези размирници напуснаха града, властта бе поета от по-достойни мъже. Тъй голяма е омразата, предизвикана от вълненията, че се наложи да влезем в бой със същите размирници, когато те се върнаха пред вратите на града ни. Бяха се върнали, подгонени обратно от персите, и имаха наглостта да осрамят с хулни думи жените ни. Затворихме вратите пред тази паплач и им рекохме да се махат, накъдето им видят очите. Но Аристагор от Милет ни заплашва, че има намерение да завладее града ни. Ние искаме единствено мир. Нима трябва да водим война срещу персите или срещу своите, без да желаем това?
За всичко са виновни лошите нрави на младежта и прекомерната гордост. Но какво да се прави, щом дори и мъдреците на Йония изкореняват вярата в боговете. И Хераклит е богохулник. Когато поискахме помощ от него, той ни каза да се обесим. Той проповядва, че всичко се ражда от огъня и отново се връща в огъня по пътя надолу. Ако не бяха тези негови бълнувания, може би Турмс нямаше да подпали храма на лидийската Кибела.
Живеем в тежки времена. Ето защо трябва да осъдите на смърт този Турмс и да го хвърлите от скалата на обречените, за да не причинява повече вреди на града ни. Разберем ли за смъртта му, ще ви изпратим триножник от чисто сребро за храма. Имаме превъзходни майстори.
11
Хераклит от Ефес (ок. 554–483 г. пр.Хр.) — гръцки философ, виждал първоосновата на света в постоянното движение и промяна. — Б.пр.