Постояхме там още известно време, но нищо друго не се случи. Жреците се върнаха в храма и ми заповядаха да чакам до входа му. Прочетох мисли на седемте мъдреци, издълбани в стените на храма. Разгледах сребърното блюдо на Крез. Взрях се в лика на Омир. Димът от вечния огън на жертвеника ухаеше приятно на лаврови листа и гъделичкаше ноздрите ми.
След като се посъветваха, жреците на делфийския храм дойдоха отново при мен и изрекоха следните думи:
— Турмс от Ефес! Свободен си и можеш да отидеш където пожелаеш. Боговете ни дадоха знак. Пития произнесе словата си. Ти изпълняваш волята на боговете, а не своята. Служи, както и преди си служил, на Артемида и принасяй жертви на Афродита, която те е спасила от смърт. Но делфийският бог не те покровителства. Той не те осъжда, но и не приема да изкупи вината ти. Нека я носи Артемида Ефеска, която те е изправила срещу азиатската богиня.
— Къде да отида? — поколебах се аз.
— Тръгни на запад — отговориха ми те. — Тъй каза Пития.
— Това ли е волята на вашия бог? — не скрих разочарованието си аз.
— Не! — завикаха те. — Нима не разбра, че делфийският бог не е твой покровител. Той нищо не ти заповядва и нищо не ти забранява. Съветваме те единствено от добра воля.
Помислих си: дванадесет града в Йония се бунтуват против персите. На изток настъпва зората на свободата. Не ще мине много време, и Ефес отново ще отвори вратите си на бунтовниците. Макар да вярвах в това, премълчах, за да не дразня старците.
— Не съм посветен в тайнствата на Артемида — произнесох аз. — Но веднъж по пълнолуние, когато преспах по волята на жрицата в храма на бързоногата, тя ми се яви в съня ми с черното си куче. Яви ми се в подземния си облик на Хеката и ми откри, че ме очаква богатство. Когато това се сбъдне, ще ви изпратя дарове за храма.
— Не, никакви дарове не искаме от теб, Турмс! Недей да пращаш дарове на делфийския бог!
Те дори ми върнаха кесията със златни и сребърни монети, като отделиха само малка сума за разходите по моето пребиваване в Делфи. Останах загадъчен в очите им, та ми върнаха дори и персийския щит със златен обков, който носех със себе си. Атиняните го бяха придобили по време на похода си към Сарди и го бяха поверили на мен — да го принеса като дар на Аполон, делфийския бог.
7.
Аз бях свободен, но Дорией все още не беше получил отговор от жреците на храма. Прекарвахме дните си в близост до светилището и от скука дълбаехме имената си по камъните. Наоколо имаше вековни скали, пред които хората се бяха кланяли на подземните богове хиляди години преди Аполон да се яви в Делфи.
Дорией шибаше камънаците с върбови клонки и повтаряше отегчено:
— Аз съм воин и съм роден за битки… Омръзна ми да чакам, да става каквото ще! Учили са ме да бъда с другарите си! А тук от безделие и самота в главата ми се въртят всякакви печални мисли… Усещам как губя вяра в оракула и в изветрелите му жреци, които преживят лаврови листа. Делото ми е военно, а не божествено. По-скоро здравият меч би го разрешил…
— Позволи ми да бъда твой оракул — казах аз. — Времената са бурни. Тръгни с мен на изток, зад морето — в Йония! Там всеки изкусен воин се посреща с разтворени обятия. Ще те сложат начело на отряд смелчаци. Чака те велика слава и богата плячка. — Помълчах и добавих — Цяла Елада ни обещаваше помощ, но само от Атина изпратиха двадесет кораба, които обаче се прибраха след неуспеха ни при Сарди.
Дорией възрази вяло:
— Ние, спартанците, не обичаме морето и това, което става по моретата, не ни засяга. Помня, миналата зима при нас пристигна вашият Аристагор Милетски. Търсеше помощта ни. Показа ни медна табличка с областта и града, който трябваше да нападнем, но всички му се присмяха, когато обясни, че за да стигнем до Суза и да покорим великия цар на персите, трябва да преплаваме морето и след това да направим тридесетдневен преход. Та нали през това време в Спарта щяха да се разбунтуват илотите13, а и съседите щяха да я нападнат! Не, Спарта няма как да се забърка в морски дела.
— Но ти си свободен човек — не се предавах аз — и имаш право да не се съобразяваш с обичаите на родния си град. Морето с безкрайните си простори е чудесно. Хубави са и йонийските градове: не е много студено през зимата и не е много горещо през лятото. Стани ми спътник, тръгни с мен на изток!
Тогава той каза:
— Да хвърлим овчи кости. Нека те да ни посочат пътя!