Едва-що падна вечерта, и небето над Милет бе озарено от кървава заря18, а в лагера плъзнаха слухове, че персите били завладели и разграбили храма на Аполон Йонийски, а след това го подпалили, за да дадат сигнал на корабите си.
Като гледах пурпурното небе, бях почти уверен, че персите са решили да си отмъстят за подпалването на храма на Кибела в Сарди. Какво щастие, че в малкия лагер на Дионисий никой не знаеше кой всъщност бях аз! Ако бях останал в Милет, разгневените тълпи сигурно щяха да ме разкъсат на парчета.
През целия следващ ден Ладе беше обхванат от паника, но през нощта хората като че ли се поокопитиха. Някои говореха, че персите, които бяха разрушили божествения храм, са си навлекли гнева на боговете. Други твърдяха, че никой не е достатъчно силен, за да спаси Йония, щом дори самият Аполон не бе съумял да защити най-голямата си светиня. Хората се къпеха в морето, сплитаха на плитки косите си и се обличаха в най-хубавите си дрехи — в очакване на предстоящото сражение.
Същата нощ в лагера на Дионисий се появи орфически жрец, който засвири с лирата си и запя за слизането на Орфей в страната на мъртвите. Той каза:
— Не ми е позволено да разказвам за тайните ни обреди на непосветени като вас. Но за утеха на тези, които утре ще паднат в боя, искам да споделя, че ние, посветените, не признаваме смъртта. Има хора, които са живели преди и които се връщат отново на белия свят чрез прераждането.
Дионисий рече:
— Участвал съм в някои тайни обреди, за които не се говори много-много. От обречените на Дионис съм чувал, че богът се появява в Елевзин като Якх19 винаги когато Деметра извежда дъщеря си Персефона от царството на Хадес. Житното зърно трябва да умре, за да се роди ново жито от същото зърно. Но безсмъртието, пред което свободните мъже са равни с робите или с жените, не е по вкуса ми.
Дорией каза:
— За мен безсмъртието се изразява единствено в надгробния надпис, изписан на камъка, който е издигнат в чест на падналия в боя.
Орфическият жрец възкликна:
— О, неверници! Нима бихте се примирили да бродите вечно като сенки и да пиете размесена с вода жертвена кръв в мрака на ада? — Той се вторачи пред себе си като обзет от някакво вдъхновение, прокара поривисто пръсти по струните на лирата си и извика през безумната мелодия:
— Нима сред вас няма никой, който да ме познае и да се отзове на призива ми?
Странно, но усетих, че душата ми разпознава песента на орфика, сякаш я беше слушала някога преди векове. Облещих очи и извиках:
— Аз, аз ти отговарям, защото виждам, че лицето ти е обкръжено от бледо сияние!
Нещо повече, когато се огледах около себе си, видях, че лицата на някои други също бяха обкръжени от сияние, което менеше цвета си — ту червеникаво, ту синкаво, ту жълто или зелено. Но повечето от лицата тънеха в мрак.
Орфическият жрец се приближи, докосна лицето ми с длани, погледна ме в очите и каза:
— Познавам те. Ти си един от тези, които се връщат. Защо се цапаш с кръв, защо убиваш себеподобни, макар да си от рода на Орфея?
Откъснах се от него, поклатих глава и казах:
— Не, не можеш да ме измамиш, орфико! Сън е, пиянство е това, което изчезва с изгрева на слънцето! И друг път съм следвал Артемида и съм скитал в чудновати градове, макар тялото ми да е оставало в постелята. Но винаги съм се пробуждал от лъжата. Не ти вярвам!
Той ме дръпна настрана, за да ме поучи:
— Редки са моментите на пробуждане и на спомен за онези, които преминават от тяло в тяло. Понеже виждам в очите ти, че ти си един от тях, искам да ти дам съвет, макар да е явно, че не си посветен. Някой ден, когато отново ще заскиташ като сянка във владенията на Хадес, ще бъдеш обзет от нетърпима жажда. Трябва да победиш жаждата си и да отбегнеш извора, който ще се изпречи на пътя ти. Този извор носи забрава. Ала в царството на Хадес има и друг извор — изворът на паметта. Посветените знаят как да потърсят пътя към него, но на теб не мога да разкрия тази тайна, а само да те уверя, че познанието съществува.
В моите очи тогава той беше само безумец, тъй като животът ми в Ефес ме беше научил да не се доверявам на никого и нищо. Но думите му ме накараха да потръпна и да усетя странно замайване. Когато той продължи пътя си сред воините и чувах само отдалече свирнята му, аз се върнах при другарите си и усетих, че студенината ме напусна. Дионисий сложи тежка длан на рамото ми и каза:
18
Милет оглавява въстанието на йонийските градове против персийското владичество и в 494 г. пр.Хр. бива изгорен до основи. — Б.пр.
19
Гръцко божество, почитано заедно с Деметра и Персефона в Елевзинските мистерии. — Б.пр.