3.
Вестта за смъртта на цар Дарий достигна и до Рим. Гърците бяха извънредно радостни от тази вест и благодариха за нея пред олтара на Херакъл. Смятаха, че опасността, която грозеше страната им, е отминала. Бяха уверени, че борбата за власт в толкова голяма държава като Персия непременно ще предизвика вълнения и Гърция няма да бъде вече на прицел в желанието на персите да завоюват нови земи. Мислеха, че новият цар ще се заеме с делата си и ще забрави за Атина. Но Дарий беше изградил стабилна държава, състояща се от много от подчинените народи, и се бе погрижил толкова добре за безброй неща, че след смъртта му нямаше никакви размирици. Не само това, а скоро до Рим достигна вестта, че синът му Ксеркс, който отдавана бе прехвърлил младежка възраст — Дарий бе управлявал извънредно дълго — е провъзгласен за цар и е намислил нов поход към гръцките земи в желанието да не изпусне завоюваното и дори да завоюва още. Този път атиняните не се осмелили да хвърлят персийските пратеници в кладенеца, а се отнесли с тях почтително, опасявайки се от близостта на Тракия, която бе вече във властта на персите. Те дори дали даром исканата земя и вода, съзнавайки, че малка отстъпка няма да им навреди.
Всички тези събития, разбира се, бяха далечни за Рим, но както кръговете, образуващи се от хвърлен във водата камък, изчезват чак когато стигнат бреговата ивица, тъй и новините за Ксеркс достигнаха и до Рим. Персийското царство се бе разпростряло от Тракия до скитските равнини, от реките на Египет до далечна Индия. Властелинът на Персия с право се смяташе за господар на света и смяташе, че ако завладее още земи, с това ще прекрати навеки войните. Като размишлявах върху всичко това, аз стигнах до извода, че римските завоевания, бавното увеличение на територии и споровете със съседните племена са само малко по-голямо събитие, отколкото споровете на неколцина пастири за околните пасища. Тъй и борбата за власт вътре в самия град между патриции и плебеи, които назоваваха единствено своите хора истински римляни, ми се струваше не по-значителна от крякането на жабите в близкото блато.
Срещнах случайно Ксенодот скоро след пристигането му в Рим с картагенски кораб. След като слязъл от брега, той незабавно се насочил към храма на Меркурий, за да принесе благодарствена жертва за щастливо завършилия морски път. Аз го срещнах тъкмо пред прага на този храм. Той се бе отказал от пресийските си одежди и беше облечен по йонийски маниер, и то извънредно изискано. Сандалите му бяха със сребърна украса, а добре поддържаната му коса излъчваше приятен аромат. Беше избръснал къдравата си брада, но аз го познах веднага и побързах да го поздравя. Щом ме видя, на лицето му се изписа веднага широка усмивка, той ме прегърна и възкликна:
— Наистина ми върви, че те срещам, Турмс от Ефес! Точно мислех да разпитам за теб. Нужни са ми съветите ти в този чужд за мен град, а освен това имам желание да разговаряме за какво ли не!
Не исках да показвам на Ксенодот жилището си в Субура. Затова му обясних, че живея скромно в провинцията близо до Рим. Той от своя страна не искаше да започваме разговора в странноприемницата, където обядвахме, и затова привечер прекосихме моста към другия бряг на Тибър. Вървяхме пеша и разглеждахме околностите, докато най-накрая не се добрахме до имението ми. Той каза любезно, че разходката му се е отразила много добре, но аз забелязах, че всъщност не беше свикнал да върви пеша толкова дълго. Той бе напълнял и предишната му любознателност бе сякаш изместена от студена пресметливост.
Разказа ми, че служи в Суза като съветник по делата на западния свят. С милостта на сегашния цар Ксеркс се сдобил още докато Дарий бил жив.
— В Картаген, разбира се, има персийско представителство и посланик на великия цар — говореше той. — Всъщност точно оттам идвам сега и изобщо не съм подчинен на тамошния представител, макар да работим заедно. Интересите на великия цар не са противоположни на интересите на Картаген. Ксеркс се разбира доста добре с този град. Картагенският съвет отлично съзнава, че всякаква търговия би била невъзможна, ако Персия прегради пътя към източните морета.