По време на разходката ни той ми съобщи мимоходом, че притежава дом в Суза, обслужван от сто роби, а в Персеполис има по-скромно жилище, което изисква грижите на петдесет роби. Нямал съпруга, тъй като не понасял женските кавги и капризи. Великият цар Ксеркс, с гордост прибави Ксенодот, одобрява напълно начинът му на живот. От някои негови намеци аз бързо схванах как точно беше добил благоволението на великия цар, но самият Ксенодот бе дотолкова деликатен, че не говореше направо за тези неща.
Аз изобщо не се опитах да се покажа по-богат, отколкото бях всъщност. Имах прекрасен извор и около него бях посадил красиви дървета. Заповядах да ни бъде наредена трапеза редом с извора, чиито студени води служеха за охлаждане на виното ми. Мисме ни поднесе проста селска храна, приготвена от старата робиня. Храната се състоеше от хляб, сирене, варени зеленчуци и прасенце, печено на жар, което бях принесъл още сутринта в жертва на Хеката.
Ксенодот се хранеше с голям апетит. Явно, че чистият въздух и разходката на открито си бяха казали думата. Той непрекъснато хвалеше храната и искаше още, което зарадва Мисме. Старата робиня, отначало притеснена, че може да готви само проста храна, се разплака от радост и от благодарност, когато Ксенодот поиска да я доведат при него, за да изрази пред нея възхищението си от вкусните гозби. Когато видях как този високопоставен мъж можеше да разговаря с хора от простолюдието и да ги накара да изпитат радост, аз си подобрих много мнението за него и започнах да уважавам персийските обичаи.
След като благодари на Мисме и на старата робиня, Ксенодот се обърна към мен:
— Само не мисли, Турмс, че се преструвам. Простата ти храна наистина ми е по вкуса, макар да съм привикнал към много изтънчени подправки. Виното ти е съхранило вкуса на земята, та когато отпивам от него, пред мен изниква лозето, където е узрял някога плодът му. Да, да, чувствам вкуса на пръстта, където е зряло гроздето, чувствам вкуса на камъните и глината под него! А пък печеното прасенце с розмарин бе наистина чудесно…
Казах му, че прасенцето е приготвено по етруска рецепта, която бях научил от Фезуле. След миг вече рисувах с пръчка по земята карта на етруските градове и му разказвах за богатствата им, за морските пътешествия на етруските, за коваческите им умения и за железодобивните им мини в Популония и Ветулония. Ксенодот слушаше внимателно, кимаше, а ако не разбираше нещо, не се стесняваше да ме попита. Времето течеше и Мисме смени венците ни от теменужки, с които ни бе накичила когато пристигнахме, с венци от рози.
Когато ни лъхна силният аромат на рози, Ксенодот изведнъж се огледа наоколо и каза със сериозен и откровен глас:
— Ние сме приятели, Турмс. Затова не искам нито да те изкушавам, нито да те подкупвам. Кажи ми само едно: в дълбините на душата си на чия страна си — на страната на гърците ли си или си против тях? В зависимост от отговора ти аз или ще замълча, или ще беседвам поверително с теб.
Някога, когато бях още дете, ме бяха приютили в Ефес. Възпитан бях от Хераклит, а за Йония се бях сражавал в течение на цели три години. Бих се рамо до рамо с Дорией и все още носех белезите от тези битки по тялото си. Но сърцето ми бе изстинало към гърците, те ми бяха станали чужди, а нравите им ме дразнеха и ме изумяваха. Гърците са прекалено приказливи хора, който обичат прекалено много кавгите. Те са прекалено големи хитреци и измамни по душа. Обичат самохвалството и преживяват прекалено несполуките си. Не, не обичах гърците и не чувствах благодарност към тях. Само властта на тираните предпазваше градовете им от престъпления и от разгул на беззаконията. Колкото повече опознавах етруските, толкова по-близки ми се струваха именно те и толкова повече бях започнал да страня от гърците. Не бях римлянин, а детството ми, прекарано в Гърция, бе отдавна отминало. Бях чужденец, пришълец на тази земя и не знаех нищо дори за произхода си.
Тъй че заявих:
— Гърците са достойни за удивление и уважение, но честно да си кажа, те доста са ми омръзнали. Дори и тук, в Рим, те се държат доста безцеремонно. Гръцките градове си съперничат, дори са се нахвърлили един срещу друг и взаимно унищожават постигнатото.
Сам не знаех откъде се бе взело това мое ожесточение спрямо гърците, но когато го почувствах, то подобно на отрова или киселина започна да разяжда душата ми. Може би причина за това бяха униженията, които бях изпитал някога в Ефес, или пък фактът, че бях познавал толкова добре самолюбието на Дорией. Ето че и Микон ме бе измамил. Дори и скитите говореха, че гърците са добри само тогава, когато не са свободни хора, а се превърнат в неволници.