Ксенодот кимна с разбиране:
— Аз съм родом от Йония, но съм свикнал с персийските одежди, обичаи и любов към откровеността. Персите държат на думата си и не мамят приятелите си, а ние, гърците, дори сме се научили да лъжем боговете си и да им даваме двусмислени обещания. Наистина, светът не е черно-бял и когато служа на великия цар, аз смятам, че върша добро дело за народа си. Виж, и Гърция, и Атина са кошери на вечни свади и безпорядъци. Неудачното положение на тази страна на търговски кръстопът води до това, че искрите на недоволството хвърчат от всички страни. Гръцките градове в Сицилия се надпреварват с финикийците и тиренците по търговия и застрашават Ерикс. Навярно си чул също, че новият тиран на Сиракуза Гелон е завладял Химера, прогонил е Терил и е нарушил всички предишни съглашения за търговията из източните морета. Оттук остава само една крачка до завладяването на Месина и Регион, и тогава за тиренците и картагенците няма да има вече достъп до пролива. За щастие Анаксилай не отстъпва пред Гелон, разбирайки добре, че би се лишил от собствения си трон, ако се съгласи с изискванията му и закрие пролива за всички останали съдове освен гръцките.
— Всичко това е съвършено ново за мен — казах аз с интерес. — Животът в Рим е тих като блатна вода.
Ксенодот се усмихна и продължи:
— Картагенците са особено обезпокоени от наглостта на гърците. Грубият Гелон и хитрият Терон от Акрагас господстват заедно почти над цяла Сицилия. Анаксилай се обърна с молба за помощ към Картаген и дори обеща в знак на искреността си да изпрати там жена си и децата си като заложници. Той е добър политик и разбира, че проливът трябва да бъде достъпен за всички търговци от целия свят.
— Освен това той забогатя доста от платата, която събира за достъп до пролива — добавих аз. — Поведението му е обичайно за всеки грък — проси помощ от заклетия си враг срещу съотечествениците си.
Ксенодот се изчерви и втренчи поглед в боядисаните си в червено нокти.
— Персите, разбира се, също са стари врагове на гърците — каза той. — Но лично аз не се смятам за предател. Най-доброто в Гърция и Йония е гръцкото просвещение, изкуството, поезията, мъдростта и отношението към живота. Но гръцката политика разяжда като язва вътрешностите на света, а персите олицетворяват спокойствието и порядъка. Самият велик цар е най-добрият приятел на гръцкото просвещение. Когато гръцките градове бъдат завоювани, гръцкият дух ще може свободно да се разпространи из целия свят и да го обнови.
Той забеляза, че не бях изпаднал във възторг от разсъжденията му за бъдещето на човечеството, и като взе в ръце пръчица, започна да рисува по пясъка карта, за да ми покаже докъде са напреднали приготовленията за военния поход.
— Великият цар ще завоюва Гърция по суша — говореше той. — Ще построи мост през Хелеспонта и армията му ще може да се придвижи лесно към Тракия. Тракийските полуострови са прекопани, тъй че на флотата изобщо няма да й се налага да излиза в открито море, съпровождайки войската. Всичката тази подготовка продължава вече девет години. Когато армията потегли от Азия към Европа, всяка нейна крачка и всеки дневен преход ще бъдат точно пресмятани. Истина е, че Атина уговаря другите гръцки градове да се готвят за съпротива и всичките й доходи от сребърните рудници отиват за строителството на кораби, но вътре в себе си атиняните са разколебани и имат намерение да се предадат, макар външно да се надуват. — Ксенодот се усмихна леко и добави: — Дори и делфийският оракул се колебае и говори неясно. — Той ме погледна проникновено в очите и продължи: — Покоряването на континентална Гърция е една от великите цели на персийския владетел. Сам знаеш, че градовете в тази част на Гърция са съсипани от вътрешни раздори и са много по-бедни от богатите гръцки колонии на запад. Посланици от Атина и Спарта пътуват и сега към земляците си, живеещи в Италия и Сицилия, за да ги молят за помощ, защото разбират, че идущото лято ще се окаже съдбовно за Гърция. Подготовката ни е толкова обхватна, че не може да не бъде забелязана и не можем да скрием времето на настъплението си. За великия цар ще е истински успех, ако успее да развърже война между могъщите градове на Сицилия. Картаген сключи с нас неотдавна договор за събирането на силна армия и за насочването й към северното сицилийско крайбрежие — главно за да бъде освободена Химера от гнета на Сиракуза. Но картагенците няма да могат да се справят сами с прехвърлянето на флотата си, а ще имат нужда от тиренска помощ. Би било още по-добре, ако и етруските подготвят войска, тъй като не е тайна, че картагенците са по-добри като търговци, отколкото като воини. Съветът на Картаген е да се обърнем с такава молба към съюза на етруските градове наесен, когато той се събира, за да взима важни решения. — Той сключи ръце и въздъхна: — Ето всъщност защо дойдох в Рим. Оттук, от този независим град, който не прилича на никой друг, е много удобно да се наблюдават етруските. Нямам право, а дори и ми е забранено да участвам в открити преговори с тях. Външно трябва да се създаде впечатление, че тиренците и картагенците са се обединили в борбата си против гръцкото владичество. Етруските дори не трябва да знаят, че персийският цар плаща за въоръжаването на картагенците, но за влиятелните и богати тиренци не бива да е тайна възможността западните гърци да бъдат победени. Струва ми се, че боговете няма да дадат друга такава възможност.