— Съвсем нямам нужда от благоволението му — упорствах аз. — И изобщо в много отношения не съм съгласен с теб. Не златото решава изхода от войната, а дисциплината сред воините и тяхното умение да се бият. Жилавият и гладният винаги ще победи сития и затлъстелия.
Ксенодот се разсмя:
— Аз също съм напълнял и се потя, ако походя малко, но все пак се смятам за много по-мъдър от времето, когато спях из сиканските гори направо на голата земя. В краен случай имам пари, с които да си наема стража да ме пази от нагли и зли гърци. Безумец е всеки, който сам се хваща за меча. Умният винаги позволява на другите да се бият от негово име и само следи битката от безопасно разстояние.
Надменните му думи събудиха у мен желанието да застана рамо до рамо с обикновените етруски войни, ако те тръгнат към Химера, и с меч в ръка да се сражавам отново, макар войната да ми беше опротивяла. Не бих могъл да стоя настрана, ако наистина успея да ги накарам да воюват, макар и на чужда земя. Но нищо от това не споменах пред Ксенодот, тъй като той само би се подиграл на безумието ми.
Все тъй с усмивка на уста той свали от шията си тежка златна верига и я окачи на моята.
— Моля те, приеми поне този дар в знак на приятелството ни. Всичките халки на тази верига са съвсем еднакви, освен това на нито една от тях няма персийски печат. В случай на нужда лесно би могъл да отделиш по някоя халка.
Стори ми се, че той като че ли ме бе омагьосал, но не можех да върна подаръка да не обидя Ксенодот. В дълбочината на душата си съзнавах, че се намесвам в дела, които не ме засягаха, но толкова дълго бях водил пуст и безцелен живот, че изпитвах желание да действам.
Небето бе вече тъмносиньо и цялото отрупано със звезди. Мисме покри раменете ни с плащове, изтъкани от вълната на собствените ми овце, а старият роб донесе мангал със запалени въглени. Дълго седяхме там двамата и аз разказах на Ксенодот за Арсиное. Тя ми липсваше много и аз говорех с жар за нея, все още спомняйки си я такава, каквато беше някога. Но Ксенодот не се интересуваше от жени, макар любезно да призна, че Арсиное била най-красивата жена, която изобщо някога бил срещал.
4.
Ксенодот остана в Рим, а аз потеглих към Тарквиния, за да потърся там Ларс Арнт. Независимо от младостта си той веднага схвана сериозността на положението и ползата, която би могъл да принесе на етруските, след което каза:
— И в големите градове, и изобщо в областта има много млади мъже, жадни за слава, които недоволстват от настоящото положение. Има много смели пастири и селяни, които с готовност биха тръгнали на война, още повече че, взимайки участие в битки, те могат да забогатеят за един ден повече, отколкото ако цял живот мирно се трудят и работят за други. Мисля, че големите ни острови не биха могли да предоставят никакви кораби, тъй като те са им нужни, а пък хората им са необходими за охрана. Но богатите родове на Популония и Ветулония умеят да пазят интересите си, а в Тарквиния можем да уредим сигурно най-малко десет бойни кораба.
Той ме заведе при баща си Ларс Арунс, който от уважение към традициите не позволяваше да го наричат лукумон, макар да оглавяваше Съвета на Тарквиния. По-рано не бях срещал толкова достоен мъж. Високата му длъжност не му попречи да ме посрещне възпитано и доброжелателно. С помощта на карта аз му представих плана за бойния поход на персийския цар и му предадох думите на Ксенодот: че едва ли някога ще има друга такава възможност да бъдат поставени гърците натясно.
Той ме изслуша внимателно и отвърна:
— Не мисля, че боговете искат само един човек или дори само един народ да владее света. Народите си съперничат и се стремят да постигнат повече от съседите си. Винаги е било така. Всички народи са достойни и имат право на свободен живот, всички хора страдат еднакво, независимо от цвета на кожата си и как се наричат — етруски, гърци или перси. Историята и съдбата ту ги подтикват напред, ту ги бутат в пропаст. Същото се отнася и за градовете, които ту процъфтяват, ту западат. Ето и нашите, етруските градове, с нищо не са по-лоши от гръцките, а и хората са същите като навсякъде по света, макар да ми се струва, че ние, тиренците, знаем малко повече за боговете. Ако волята на безсмъртните е такава, то някой град или народ преживява по-дълъг разцвет, но в края на краищата съдбата на всички е една и съща…