Забележителните му мисли ми направиха голямо впечатление, но Ларс Арнт прекъсна нетърпеливо баща си:
— Татко, ти си вече стар и не разбираш новите времена толкова добре като нас, по-младите. Гръцкото влияние на суша и по море е въпрос на живот и смърт за нас. Редом с гърците нито един народ не може да живее спокойно и да се занимава с търговия. Боговете и обичаите на Картаген не са наши богове и обичаи. На картагенците и кожата им е различна по цвят, макар да можем да живеем в мир с тях и да умеем да сключваме съглашения. Гърците, където и да отидат, носят със себе си безредия, алчност, насилия и война. Освен това те смятат, че стоят по-високо от другите народи. Ако Картаген реши да се бие с гърците, ние трябва непременно да го подкрепим, и то решително, бързо и с всички наши сили. Надявам се, ще разбереш какво би ни се случило, ако Картаген изгуби войната.
Бащата въздъхна и каза:
— Все още си много млад, сине. Който се хване за меч, от меч загива. Отдавна вече не принасяме в жертва хората си.
Арнт прехапа устни, но склони глава пред баща си, а той му се усмихна с прекрасна тъжна усмивка и продължи:
— Това е политическо дело и решението трябва да бъде взето от Съвета. Ако сметнеш, че участието ни във войната е необходимо, аз ти предлагам да заминеш за Волсиния вместо мен. Защо ми е да се намесвам в нещо, което не ми е по душа и по сърце и което не бих могъл да възпрепятствам?
Ето по какъв начин Ларс Арунс превърна сина си в заместник-властелин на Тарквиния. Гробницата му вече отдавана беше готова и изрисувана от един от известните художници на града и той съвсем нямаше желание да иска от боговете още десет години живот. За стария управник те биха се превърнали в непоносимо бреме. Когато разговорът ни привърши, Ларс Арунс стана, положи ръка на рамото ми и ми каза:
— Радвам се, че имах възможността да се срещна с теб, Турмс. Спомни си за мен, когато си възвърнеш царството.
Ларс Арнт бе удивен не по-малко от мен самия от думите на баща си, но аз си спомних, че именно така ме бе приветствал някога и Ларс Алсир в Химера. Тогава приех поздравлението му за старинна форма на вежливост и не проявих повече любопитство. Чак по-късно разбрах, че старият Ларс Арунс ме бе познал и се бе отнесъл към мен като посланик на боговете. Ето защо той бе предпочел да се откаже от властта си в полза на сина си и да не се противопоставя на неизбежното.
Повече нямаше какво да правя, тъй като Ларс Арнт се зае лично с делата. Той пътешестваше из цялата страна и изпращаше свои хора из различните етруски градове, за да бъдат склонени жителите им да участват във военен поход. Когато картагенските посланици пристигнаха за сбора на Съюза на етруските градове, те бяха посрещнати като чакани гости с намерение молбата им да бъде разгледана сериозно. Самият аз се въздържах от пътуване към свещения град на етруските и прекарвах времето си в Тарквиния, където чаках решението на Съюза.
На този свещен празник дванадесет дена бяха посветени на боговете, седем — на договаряне по вътрешните въпроси, а три — на външна политика. Спорният въпрос за оказване на помощ на Картаген в борбата с гръцките градове колонии скара старейшините и младежта, а двамата лукумони от онова време се въздържаха от гласуване, тъй като от стари времена лукумоните олицетворяваха мира. Беше решено всеки град от съюза сам да премисли дали да даде помощ на Картаген или не, особено що се отнася до събирането на пари и наемането на доброволци. И двамата свещени лукумони заявиха направо, че от техните градове — Волтера и Волсиния — няма да излязат никакви доброволци и че те няма да разрешат на хората на тези градове да участват във войната. Но тези градове се намираха във вътрешността на страната, а крайморските градове бяха много по-решаващи в случая. След края на сбора картагенските пратеници получиха различни обещания от различните етруски градове.
Тези решения бяха, разбира се, тайни, но във всички етруски пристани живееха гръцки занаятчии и просветени търговци, а големите западни градове имаха свои представители сред етруското население, събиращи сведения за търговията и мореплаването. Много богати етруски другаруваха с тях и често пътуваха из гръцките градове. Те се възхищаваха от гръцката култура много повече, отколкото от собствената си, и разказваха на приятелите си за опасността, грозяща гърците. Освен това те правеха всичко възможно, за да попречат на подготовката за похода. Дълбоко във вътрешността на страната те дори се стремяха да наемат свои доброволци — само и само да попречат на хората да отидат на война, а през зимата в етруските пристанища зачестиха пожарите и вълненията сред чуждоземните моряци — всичко това безпокоеше етруските и ги отвличаше от подготовката за предстоящите военни действия.