— Ще преградим всички порти на Химера с клади от съчки, тъй че да не могат да ни нападнат в гръб, ако започнем битката тук. Погрижил съм се за всичко, а и боговете на Картаген са ми изпратили много благоприятни знаци, тъй че съм сигурен в победата си. Аз съм този, който решава последен, и не търпя никакви нападки, но винаги съм готов да изслушам разумни съвети.
След като разбрах, че Хамилкар ще загърби думите ми, каквото и да кажа, аз се задоволих да наблюдавам красивите момчета на Кидипа и самата нея. Тя галеше разсеяно плитката ми, свела срамежливо поглед към сандалите си, и шепнеше тъй, че и Хамилкар да може да я чуе:
— Наистина, Турмс, все още помня пламенната ти целувка и докосването на пръстите ти по тялото ми. Съвсем не бях безразлична към теб тогава, само от детинска глупост се преструвах, че не ме интересуваш. Сега, когато съм зряла жена и майка на четири деца, мога да кажа най-сетне, че никога не успях да те забравя напълно. Дори в една лунна нощ, доста отдавана, ми се стори, че ти дойде при мен в постелята ми, но когато се събудих, разбрах, че всичко е било само сън.
Хамилкар, който гледаше как Кидипа ме е хванала за ръка, не можа да се сдържи, а скочи от мястото си и каза рязко:
— Кидипа, не забравяй, че си заложница! Освен това си жена и мястото ти не е тук, а в покоите ти, при евнусите.
Явно беше, че Кидипа нарочно разпалва ревността на Хамилкар, защото, като чу думите му, тя стана, изгледа ни победоносно и се оттегли, следвана от синовете си. Но преди да напусне шатрата, тя хвърли доста двусмислени погледи към повечето от мъжете, с които бе разговаряла.
5.
Имах лоши предчувствия и животът в лагера на Хамилкар не ми беше по сърце. Етруските военачалници използваха времето, за да обучават воините си да маршируват и да се подреждат в различни бойни фигури, а аз се излежавах на дъното на кораба, въпреки че беше препълнен и гъмжеше от насекоми. Понякога се включвах в бойните упражнения. Тези подготовки се извършваха с пълно въоръжение и всички ние тичахме, задъхани от горещината, следвани от подигравателните подсвирквания на картагенците. Но и техните военачалници мечтаеха за слава и победи и когато забелязаха тренировките ни, започнаха да карат хората си също като нас да се подготвят усилено за предстоящите сражения. И ето, все по-често виждахме как се строяват либийците, образувайки непроходима преграда от високите си колкото човешки ръст щитове. Имаше и представители на далечните острови, които носеха железни пояси и се обвързваха един за друг, та да не може бойната им редица да бъде разкъсана по никакъв начин.
Веднъж изпратените на разузнаване хора на Хамилкар се върнаха на запенени коне в лагера и обявиха, че гърците са на един ден път от нас. Според думите им гръцката войска била огромна, щитовете и шлемовете на воините блестели на слънцето подобно на мълнии и те превземали хълм след хълм с бързината на морските вълни. Разказът на съгледвачите предизвика паника в лагера и много хора се впуснаха на тълпи към товарните кораби, търсейки някакво спасение. Премазаните в този бяг бяха доста много, а някои хора дори се удавиха в стремежа да се доберат първи до корабите. Мина доста време, докато Хамилкар и приближените му успеят да въдворят ред с помощта на камшиците си. Предводителят на картагенците дори наказа със смърт най-големите страхливци за назидание на другите и лагерът постепенно се успокои.
Получихме точни сведения за числеността на обединените войски от Сиракуза и Акрагас благодарение на сиканите, които умееха да се придвижват незабелязани от никого. Оказа се, че няма особени причини за паника, тъй като гръцката войска, макар и по-дисциплинирана и по-добре въоръжена от тази на Хамилкар, беше доста по-малобройна от неговата — може би три пъти. Като чу това, картагенският началник се почувства сигурен в победата си и заповяда да бъдат запалени огромни огньове пред статуите на боговете, които се издигаха в различните краища на лагера. Самият Хамилкар ходеше наоколо, спираше се при жреците, разговаряше с тях, правеше жертвоприношения от цели волове и се обръщаше с речи към воините си.
Гръцката войска наистина се оказа не чак толкова огромна, но затова пък хората й бяха извънредно добре подготвени и знаеха как да воюват. След като се установиха на един ден път от Химера, те проучиха подробно лагера ни и започнаха да изпращат известия в обсадения град по египетски пощенски гълъби. Мислехме, че гърците не влизат в бой от предпазливост пред превъзхождащия ги числено противник, и Хамилкар се готвеше вече да се нахвърли срещу тях, но скоро стана ясно какво всъщност бяха чакали гърците. В ранното утро на хоризонта се появи обединената флота на Сиракуза и Акрагас и цялото море побеля от платната на огромен брой бойни кораби. Имаше поне двеста чисто нови триреми и те пристигаха от запад, от посоката, от която изобщо не можехме да очакваме нищо подобно. Затова отначало не повярвахме на собствените си очи и мислехме, че приближаващите се кораби са картагенски. Но скоро след това бяхме обзети от отчаяние, тъй като забелязахме гръцките бойни знаци и видяхме гръцките щитове.