Не можехме да проумеем как се беше случило всичко това и чак по-късно разбрахме, че сиракузките съдове напуснали смело Месина, оставяйки собствените си води без никакво прикритие, и при Акрагас се присъединили към флотата на Терон. Оттук, без да губят време, те заплавали в картагенски води, разгонили бойните кораби, които охранявали пътя към Ерикс, потопили много товарни съдове и потеглили напред, без да обръщат никакво внимание на картагенските кораби, скрити из плитчините на Ерикс. Някъде към Панорм към тях се беше присъединил и пиратът Дионисий, старият ми познайник, който се установил из тези води с разрешението на гърците, за да потопява картагенски товарни кораби. Никой не можеше да се справя по-добре от него с подобни задачи. Ето как се беше случило, че гръцките съдове ни обкръжиха най-неочаквано при Химера, и то в същото време, когато тежките кораби на Хамилкар не подозираха нищо, а само дебнеха около Месинския пролив и чакаха врага от грешна посока.
Точно когато гръцките кораби ни отрязаха пътя откъм морето, получихме известие, че войската откъм сушата също се придвижва към нас. С бърз марш бойците бяха заобиколили Химера откъм вътрешността на острова. Хамилкар взе необходимите мерки и отпрати многочислени вестители — и по море, и по суша към флотата си при Месина с новините за клопката, в която бяхме попаднали. Но гърците охраняваха извънредно добре всички пътища натам, тъй че до целта се бяха добрали само двама сикани. За съжаление военачалниците на корабите на Хамилкар не им повярвали и взели вестта за гръцка военна хитрост. Те осъзнали положението чак когато известията за невероятното обкръжение били потвърдени от крайбрежните рибари. Но тогава бе вече прекалено късно…
На следващото утро гръцката войска се строи в боен порядък около Химера по такъв начин, че един от фланговете й беше до реката, а другият — при горите и възвишенията. В противоречие с обичайната си практика гърците поставиха конницата си в центъра на войската, за да могат по-бързо да разчупят линията на войската на Хамилкар и да си открият път към обсадения град още по време на самата битка. След като забелязаха врага, сиканите започнаха да бият барабаните си откъм гората и за първи път цялата ни войска беше на крак още при изгрев-слънце. Всички наши отделения заеха нужните позиции, изпълнявайки точно заповедите на началниците си.
Когато Хамилкар видя къде стои гръцката конница, той изцяло промени плана на боя и премести хора от двата ни фланга, за да укрепи центъра. Това бяха тежко въоръжени иберийци и либийци, приковани с вериги един към друг, тъй като Хамилкар не разчиташе на нас, етруските, и не вярваше в нашите сили. Бяхме обидени и наскърбени и освен това никак не ни хареса положението, в което бяхме изпаднали — зад нас бяха редиците от навързани един за друг варвари, които ни отрязваха пътя към морето и към корабите ни и ни тласкаха към врага. Но нямахме време да размишляваме дълго върху всичко това, наоколо се вдигаше невъобразим шум от дългите тръби и медните гонгове на картагенците и хлопките на жреците. И гърците не ни дадоха време да се опомним, а пуснаха към нас конницата си. Самите хоплити се движеха зад нея, строени в една линия.
Още щом битката започна, Хамилкар заповяда да се запалят огромните клади от съчки, вдигнати предварително пред градските врати на Химера, за да не могат жителите на града да ни нападнат в гръб. В последния момент успяхме да забием пред себе си в земята редица от заострени прътове и колци точно когато метателните машини ни прикриваха, обсипвайки с камъни конницата. Въпреки всичко конете скоро ни смазаха, тъй като малобройните картагенски конници не можеха да ни послужат за защита и дори самите те предизвикваха още по-голям хаос и паника, когато гърците буквално ги врязаха сред нашите редици.
При първата атака бяха убити или ранени повече от половината етруски. Гърците май наистина се стремяха най-напред да унищожат добре подготвената и обучената част от войската на Хамилкар. Като видяхме колко плачевно беше положението, ние отстъпихме и пропуснахме конниците през редовете си, а след това отново се строихме в оредели редици, сякаш нищо не се беше случило.