На сутринта се вдигна силен вятър, който прерасна в буря и отнесе корабите ни към италийското крайбрежие. Бяхме принудени да се насочим към Куме, където се надявахме да намерим убежище и да въведем в ред корабите, както и да се запасим с храна. Демадот, тиранът на Куме, ни посрещна доброжелателно, но като чу за битката при Химера и за съкрушителното поражение на картагенците, той се обезпокои:
— По законите на завещанието аз съм наследник на последния от тарквините, управителите на Рим, но досега не съм получил и една драхма от това наследство. Никога не съм враждувал с етруските и най-доброто доказателство за това е приютът, който осигурих навремето на стария ви военачалник Ларс Таркон, и това, че собственоръчно затворих очите му, когато той умря. Но аз съм длъжен да се грижа за града си и за семейството си. Ето защо, макар душата ми да се противи, длъжен съм да задържа и двата ви кораба, докато не бъде разрешен окончателно въпросът с наследството на тарквините.
Той бе използвал такъв предлог и преди, когато бе прибрал в полза на Куме част от зърното от търговските римски съдове. Беше възрастен човек и нямаше желание да измисля нови методи на действие. Така че останахме в Куме — отчасти като гости, отчасти като пленници, и до нас скоро достигнаха неприятни слухове от Посейдония. Там тълпите бяха разграбили картагенските дюкяни и тиренските складове със стока. Местният управител, вместо да накаже престъпниците, заповядал да бъдат задържани картагенците и етруските с твърдението, че не би могъл да отговаря за сигурността им по никакъв друг начин.
Но това не беше най-страшното. След известно време на крилата на богинята на победата от морето пристигна послание до всички гръцки градове на запад: атинската флота бе потопила всички персийски кораби в Саламинския пролив при Атина. Сам великият цар бил принуден да се спасява с бягство обратно в Азия, и то с всички сили и без миг забавяне, иначе гърците щели да се доберат до Хелеспонта, да унищожат моста от кораби и да отрежат пътя. Вярно, че по време на бягството си могъщата персийска армия разграбила Атина и бе срутила статуите на боговете й, но след това персите понесли огромни загуби при Термопилския проход и нямали възможност да останат да зимуват в Гърция, още повече като се има предвид, че с настъпващата пролет щеше да им предстои да се сблъскат отново с гръцката войска, която се командваше от спартанци.
Разбира се, знаех отлично, колко лесно преувеличават гърците всяка своя военна победа, но тъй като подобни известия пристигаха от всички страни, принудих се да повярвам в победата им. Замислих се с тъга, че участието на етруските в битката при Химера се беше оказало съвсем безсмислено. Впрочем оставаше една утеха: кръвта им не бе пролята напразно, тъй като попречиха на западните гръцки градове да се притекат на помощ на градовете от самата Гърция.
Кумският тиран Демадот беше много хитър човек, но да язди на два коня не беше възможно дори и за него. Той често въздишаше, че скоро ще бъде принуден да се откаже от търговията си с етруските, която му носеше добра печалба, и напълно да се подчини на сицилийските градове. Те от своя страна щяха да изискат от него да прекрати напълно всякакви връзки с картагенците и етруските на всички пазари по море и по суша.
Когато Ларс Арнт узна за тежкото ни положение, той изпрати незабавно послание до Демадот и решително заяви, че ще отзове от Куме всички тарквински търговци и ще конфискува цялата собственост на Куме в Траквиния, ако хората и двата бойни кораба не бъдат пуснати незабавно и да се върнат у дома. От друга страна, получи се известие от Гелон, тирана на Сиракуза, че ако Демадот пусне на свобода двата кораба, които тъй нахално се бяха намесили в сицилийските дела, то той, Гелон, щял да впише в списъка на враговете си и Демадот.
Ето защо Демадот вече само стенеше и се жалваше, държеше се за главата и говореше: