Съветникът на Демадот записа посланието на сибилата на восъчна табличка и понечи да ме хване под ръка и да ме изведе навън. Но девойката му се нахвърли и издраска лицето му с дългите си нокти, после ме задърпа назад в пещерата. Не беше особено чиста, но кожата и дрехите й миришеха силно на билки, тъй че не почувствах погнуса от докосването й. Казах, че ще се забавя за малко при жените, след като това е угодно на боговете, и пратеникът на Демадот, който и без това се задавяше от изпаренията, побърза да ме остави сам с тях. Когато той напусна обителта, Херофила стана от триножника си и отвори една дървена преградка в стената на пещерата, тъй че свеж въздух нахлу вътре и разсея отровните изпарения.
После тя пристъпи към мен и докосна страните и косите ми, след което произнесе с вълнение:
— Познавам те, сине на баща си! Защо не целунеш майка си?
Аз се наведох, притиснах ръце о пръстта в пещерата и целунах дланите си, признавайки по този начин тукашната земя за своя майка. Стори ми се, че станах по-едър на ръст и някъде в дълбините ми се разпали ярка светлина. Девойката се приближи до мен, хвана ме за ръцете, а после докосна колената ми и се притисна до тялото ми. Внезапно силите ме напуснаха и аз усетих тънка струя пот, която се стичаше по гръбнака ми. Херофила хвана момичето за ухото и я отблъсна от мен. После попита:
— Значи познаваш майка си? А защо не приветстваш баща си?
Поклатих глава и отвърнах:
— Никога не съм виждал баща си и не зная нищо за произхода си.
Херофила проговори с гласа на боговете:
— Сине мой, ще се познаеш в деня, в който докоснеш стълба при могилата на баща си. Виждам езерото ти, виждам планината ти, виждам града ти. Търси и ще намериш! Почукай, за да ти бъде отворено! Точно тъй ще се върнеш някой ден и от затворените врати. Спомни си тогава за мен!
Изведнъж тя извика:
— Погледни назад!
Обърнах се, но там нямаше нищо, макар огънят в огнището да светеше ярко и да осветяваше добре помещението. Тръснах глава и учудената Херофила положи длан на рамото ми, след което повтори:
— Погледни назад! Погледни още веднъж назад! Нима не виждаш богинята? Тя е по-висока и по-красива от всички смъртни, гледа те и протяга към теб ръце. На главата й има корона като крепостна стена. Тя е богинята на луната и на извора, тя е богинята на морската пяна и на елена, на нимфите и на миртата.
Вторачих се натам, накъдето сочеше ръката на Херофила, но не видях богинята с корона като крепостна стена. Вместо нея пред очите ми се появи устремена напред фигура, такава, каквато може да се види на носа на някои кораби. Този призрак се отдели от стената и увисна във въздуха. Беше обвит в бял плащ от главата до петите, а лицето му беше скрито от бели, свещени ленти от тънък плат. Фигурата придобиваше все по-ясни и поясни очертания. Тя като че ли чакаше нещо, а лицето й бе обърнато на север.
Херофила почувства нещо, обезпокои се, докосна с длан челото ми и попита отново:
— Какво виждаш? Та ти просто се вкамени…
Аз отвърнах:
— Той е неподвижен и е скрил лицето си под превръзки. Стои съвсем спокойно и е обърнат на север.
Усетих внезапен шум и тътен в ушите си, които се усилиха толкова много, че станаха нетърпими. Ослепи ме ярка светлина и аз паднах в безсъзнание на пода на пещерата. Когато дойдох на себе си, стори ми се, че летя сред звездите и виждам земята някъде далече под мен. Чак когато отворих очи, осъзнах, че съм все още в обителта на сибилата. Херофила бе коленичила до мен и разтриваше дланите ми, а девойката охлаждаше челото ми и слепоочията ми с кърпа, натопена в оцет.
Щом разбра, че съм дошъл на себе си, Херофила каза с треперещ старчески глас:
— Идването ти беше предсказано и ти си разпознат. Не свързвай повече сърцето си със земята. Търси само себе си, за да се познаеш, о, безсмъртни!
После споделих с нея хляба и виното и тя ми разказа с тъжния си глас за тежката си старост — както би разказала всичко това на собствения си син. Тя говори и за сънищата си и ми показа свитъка, на който ги беше записвала — някои описателно, а други в стихове. Сред прочетените предсказания имаше едно, което ме удиви особено много, а именно, че в Гърция ще се роди цар, който ще покори Персия, ще завоюва източните страни и ще умре в слава и почести на тридесетгодишна възраст. Мисля, че това предсказание засяга някакво далечно бъдеще, тъй като по време на моя живот все още нищо подобно не се е случило, напротив, Гърция е в упадък от постоянните свади между Спарта и Атина. И други предсказания прочетох в свитъка на Херофила — такива, каквито тя не можеше по никакъв начин да обясни. В тях се споменаваха чудовища от метал, които пъплеха по земята и хвърляха огън, както и летящи чудовища, които снасяха яйца във въздуха. Където паднеше яйце, се образуваше огромен кратер, а пламъци и дим се издигаха до небето…