Щом влезе при мен, Мисме избухна в плач, приседна до сламеното ложе и взе да ме храни. Отначало я помолих да не идва вече тук, тъй като се безпокоях за сигурността й и дори за живота й. Какво ще стане, ако римските власти решат да арестуват и нея, макар да беше все още дете? Мисме слушаше думите ми, но когато чу, че я смятам за дете, тя запротестира и взе да настоява, че отдавна е пораснала и съвсем не е невръстното дете, за което я смятам.
— Разбирам много неща, които по-рано не ми бяха ясни — добави тя.
Въпреки всичко се безпокоях много за Мисме, тъй като знаех, че имението и добитъкът може скоро да ми бъдат отнети, а самият аз да бъда прокуден от Рим. А това би било наказанието ми само в най-добрия случай. Вярно е, оставаше ми закопаната в земята златна волска глава, но какво можех да направя с нея? Ако се опитам да подкупя някой от длъжностните лица на града, той ще прибере златото в градската хазна и ще ме обвини в укриване на ценности и даване на подкуп.
След като се поколебах, казах неохотно:
— Мисме, мила, все пак по-добре не идвай вече тук, не се връщай и в имението, а отиди да живееш при майка си. Ти си й дъщеря и тя е длъжна да се погрижи за теб. Само не й казвай, че съм задържан, а по-добре я излъжи и я накарай да повярва, че съм се запилял нанякъде и ти си бедствала сама без мен.
Но Мисме се възпротиви на съвета ми.
— При Арсиное не бих отишла никога, дори не искам да я назова своя майка. По-добре ще е да стана пастирка или да се продам в робство.
Дотогава не бях се досещал колко дълбока е обидата, която Арсиное бе нанесла на Мисме. Ето защо се изумих и продължих да настоявам:
— Но тя ти е майка. Тя е тази, която ти е дала живот!
Със сълзи на очи Мисме възкликна:
— Тя е зла, тя винаги ме е ненавиждала, тъй като външността ми не беше по вкуса й. Но аз бих й простила всичко, ако не ми бе отнела Ханна! О, боговете са ми свидетели, че Ханна беше единствената ми приятелка, тя ме обичаше като свое собствено дете!
Стана ми тъжно, като си спомних съдбата на Ханна и как Арсиное я измъчи. Изведнъж усетих, че може би в съдбата на онази нещастна девойка е имало нещо скрито от мен, нещо, което не бях осъзнал. Но по-рано не исках да вниквам в тази история и просто се бях насилил да я забравя. Като подбирах трудно думите, попитах Мисме какво е мнението й за поведението на Ханна и дали е била според нея добросъвестна и добродетелна.
Ето как ми отговори Мисме:
— Разбира се, бях доста малка тогава, когато се случи нещастието с Ханна, но не съм глупачка и непременно щях да знам, ако Ханна се срещаше с мъже. Ала ние бяхме непрекъснато заедно и тя спеше до мен. Не помня да е имало дори една нощ, когато двете да не сме си лягали заедно. А именно Ханна беше и първата, която ме предупреди да се пазя от майка си и ми разказа, че всъщност ти не си истинският ми баща. Тъй че няма защо да криеш това от мен. Тя ми каза също, че майка ми измъчвала истинския ми баща, затуй той се удавил в горските блата. Той е бил гръцки лечител и твой приятел, нали? О, Турмс, досещаше ли се ти тогава, че Ханна те обича? Колко много те обичаше тя! Заради нея аз също те обичам, макар да не го заслужаваш… Не, нямам право да говоря така! — внезапно възкликна тя. — Ти винаги си бил добър към мен, ти си ме учил и възпитавал. Но кажи ми, как можа да изоставиш клетата Ханна, след като тя бе заченала от теб?
— О, богове! — извиках аз. — Какво говориш, момиче!
Усетих, че по челото и слепоочията ми изби пот, тъй като осъзнах, че Мисме не ме лъже. Но защо, защо бях повярвал на оскърбителните твърдения на Арсиное, че съм безплоден? Та аз нямах никакви доказателства!
Мисме въздъхна и попита присмехулно:
— Да не е заченала от някой от боговете? Повярвай ми, знам, че никой друг мъж освен теб не бе я докосвал. Тя ми се закле, прошепна клетвата си на ухото ми, но аз бях все още малка и не разбрах нищо от думите й тогава. Чак по-късно ги осъзнах. Сега, когато пораснах, съм убедена, че Арсиное е знаела всичко и тъкмо затова се отнесе тъй жестоко към горката Ханна. — Мисме ме погледна и добави колебливо: — Наистина ли чак сега разбираш? А аз мислех, че презираш Ханна и че искаш да се отървеш от нея колкото се може по-бързо, за да не видиш детето си. Всички мъже са чудовища — така поне говореше майка ми. Тя никога не ми каза на кого е продала Ханна, но аз разбрах за това от коняря ни, преди майка ми да го отстрани от дома на Терций Валерий. В деня, в който Ханна бе отведена за продан, на пазара за роби пристигнал финикийски търговец. Той купувал девойки от волски произход, за да ги продаде по-късно в публичния дом в Тир. Ето защо Арсиное продала именно на него Ханна заедно с нероденото дете. Уговорила се с търговеца, че ако Ханна роди момиче, детето още от малко трябва да бъде обучено на същия занаят, а ако роди момче, да го скопят и да го продадат като евнух в двора на великия цар. О, богове, бях уверена, че знаеш за всичко това и дълги години не можех да ти простя! — Сълзи текнаха по страните й, тя взе ръката ми в своята и прошепна: — Ах, мой приемни татко, мой скъпи Турмс, извини ме, че мислех толкова лоши неща за теб. И защо ли ти разказах всичко това? Беше ми тъй тежко на душата, откакто разбрах тази история, но сега съм щастлива, че никога не спрях да обичам Ханна, въпреки че майка ми я ругаеше непрекъснато. О, колко бих искала не Арсиное, а Ханна да беше моята майка! Сега щях да си имам братче или сестриче.