— Колко си безжалостен, Дионисий! — казах с укор аз.
Той поклати рошавата си глава и каза:
— Не, не, Турмс! Напротив, аз съм милосърден към хората си. — После прибави: — По дяволите, Турмс! Не си прав в преценката си! Ранените са мои другари, аз съм водачът им, разделял съм с тях хляба и солта, налагал съм ги с камшика си. Но човек се справя единствено със собствени сили. Безсмъртните не биха ме хванали за косата да ме измъкнат на палубата, ако лежа ранен на дъното на кораба. Сам трябва да се надигна и със зъби и нокти да се измъкна горе. Не изисквам от тях повече, отколкото от себе си.
Както въртеше ядно с пръсти златната верижка на шията си, забелязах, че по брадата му се стичат сълзи. Отвърнах глава и казах бързо:
— Чак вчера видях колко много кръв има в човека. Кръвта обагри в червено залива на Ладе. Потъващите кораби бяха целите в кръв.
Дорией, който ни слушаше, се хвана за главата и извика яростно:
— Ладе е зад гърба ни и бъдещето е пред нас! Да не съм чул да се говори повече за това! Нямам намерение никога вече да погледна към Йония!
Дионисий избърса сълзите от брадата си, въздъхна и каза:
— Може би никога няма да видя Фокея. Но много пъти ще се обръщам към Йония. Още когато Кир наследи Йония от Крез и завладя градовете й, фокейските мъже предпочетоха свободата и отплаваха с корабите си към нови места. Преди да тръгнат, те хвърлиха желязна наковалня във водите на пристана и се заклеха да не се върнат, докато тя не изплува на повърхността. Накрай Западното море те основаха Масилия. Но много от тях не издържаха и се върнаха. Наложи им се доста да се гмуркат, докато намериха наковалнята и я извадиха. Та мисля, че клетвите са напразни, тъй като човек променя настроението си и никога не знае предварително какво точно иска. Но за себе си лично мисля, че знам горе-долу какво да очаквам от живота.
Но той не ни разкриваше все още намеренията си. Насочихме кораба към брега на остров Кос, към светилището на Асклепий, което се виждаше в далечината, и навлязохме в пристанищни води. На брега се виждаха само рибарски лодки: всички кораби бяха плячкосани от персите. Но градът беше недокоснат. Жреците и лечителите излязоха да ни посрещнат. Дионисий заповяда да донесат тежко ранените на брега. Много от тях бяха в безсъзнание, някои бълнуваха, сякаш, мислех си аз, виждаха божествени видения. Жреците се съгласиха да ги приемат в светилището, където да ги упоят в благодатен оздравителен сън.
— Не се боим от гнева на персите. За Целителя всички ранени са равни, какъвто и език да говорят, каквито и да са оръжията им и каквито и да изглеждат брадите им и дрехите им. Персите също оставиха тук ранени воини.
Дионисий се усмихна:
— Изпитвам уважение към храма ви — каза той. — Но добре е, че хората бълнуват или са в безсъзнание, иначе биха се нахвърлили да удушат с голи ръце всичките тези перси, които държите при себе си. Впрочем, струва ми се, че ако облеклото и езикът не са от значение за Целителя, кесията със злато доста го предразполага…
Жреците отговориха, без да им мигне окото:
— Много от тези, които са били на косъм от смъртта, са пожертвали по нещо за храма, след като са се излекували тук. Но някоя глинена паничка, дадена от бедняк, за нас е също тъй ценна, както сребърната статуетка или триножник, дарени ни от богатия. Кълнем се в името на всички свои оръдия на труда: в ръцете си, в очите си, в огъня, в иглата и ножа — лекуваме не за пари, а за да развиваме божествения дар, който Асклепий е предал на нас, потомците си.
Дионисий поиска да влезе в храма, но жреците го спряха. Още от самото начало, щом видяха брадатите свирепи фокейски воини, те бяха вдигнали заплашително ескулаповски жезли със змии. Жителите на града ни приготвиха скромно угощение, имаше дори и вино, разредено с вода. Явно, че не за първи път си имаха работа с пияни моряци. Слънцето беше слязло ниско, обагряйки склоновете на хълмовете, а Дионисий все още отлагаше тръгването ни.
Жреците почнаха да му хвърлят недоверчиви погледи, като даваха да се разбере, че нямаха намерение да предоставят убежище на екипажи на бойни кораби, дори йонийски.
— Ясно — каза накрая Дионисий, — йонийците претърпяха поражение и на суша, и на море и сега персите са ви станали по-близки от сънародниците. Ще поемем пътя си при първото благоприятно знамение на боговете.