И така, бях обречен, римското право не познаваше помилването след произнасяне на присъда, а към народа не можех да се обърна за милост, защото нямах римско гражданство. Въпреки всичко не се боях и не вярвах в скорошната си смърт, тъй като бях изпълнен с надежда и радост от съня, който бях сънувал. Освен това помнех думите на Херофила: „Ти ще се върнеш и от затворените врати.“ Мислех, че след като умра, отново ще се появя на земята, и то почти незабавно, и ще продължа странстванията, търсейки себе си. Може би следващият ми живот щеше да бъде по-смислен. Опитвах се да не мисля за Ханна, тъй като не можех да й помогна. Вината бе стаена в сърцето ми.
Спокойствието и примирението, които излъчвах, направиха впечатление на стража, който все по-често и по-често се спираше да поразговаря с мен. Веднъж той ми направи свещен знак с пръсти и посочи към вратата, която бе оставил нарочно отключена. Бих могъл да избягам тогава, но се страхувах от предателство и освен това не исках чрез бягството си сам да докажа, че се чувствам виновен. Сигурно щях да бъда убит още в двора на затвора от другите стражи, а и дрехите на гърба ми издаваха, че съм затворник.
Произнесената над мен присъда си свърши работата — Арсиное чу за задържането ми. Мисме наруши обещанието, което ми беше дала, и отиде да разговаря с майка си и да й разкаже, че в най-близко време се очаква умъртвяването ми. Ето защо в един чудесен ден Арсиное се яви лично в затвора, придружена от възрастна матрона, явно съпруга на някой друг сенатор. И двете носеха кошници с храна за затворниците. Когато стражът отвори вратата на килията ми, тя се престори, че не ме познава, и каза на спътницата си:
— Този затворник е явно грък. Аз ще остана при него да го нахраня, а ти можеш да продължиш напред.
Щом останахме насаме, тя коленичи пред мен и започна да ме храни с топла месна супа. Докато наливаше в устата ми супата, тя ми шепнеше:
— О, Турмс, колко си отслабнал и колко си мръсен! Ето докъде те доведе твоята безцелност! Защо предаде Рим, та ти бе видял само добрини тук?! Не мога да поискам от Терций Валерий да се застъпи за теб, тъй като той лежи в полусъзнание в ложето си и не разбира думите ми. Горкият старец, мисля че е на смъртно легло…
Мисля, че Арсиное не разбра израза на лицето ми, защото пъхна ръка под мръсната ми риза и започна да гали кожата на гърдите ми, като същевременно нареждаше:
— Турмс, как можа да паднеш толкова ниско! Ако не мислеше за себе си, защо поне не помисли за Мисме, за която ти бях възложила да се грижиш. Ах, каква глупачка се оказах и аз! Мислиш ли, че някой ще я вземе за жена, нея, дъщерята на наказан предател! Най-доброто, което може да й се случи, е да бъде обучена за танцьорка, а може и да попадне на улицата!
Когато най-сетне бях в състояние да кажа нещо, аз възкликнах:
— Арсиное, махни си ръката от тялото ми, иначе ще те удуша със собствените си ръце, макар да са в окови! Скоро ще бъда убит и повече няма защо да се страхуваш от мен. Тъй че искам да ми кажеш истината в предсмъртния ми час: някога, когато продаде Ханна, знаеше ли, че тя е бременна от мен?
Арсиное върна черпака в гърнето със супата, потри притеснено дланите си една о друга и прошепна:
— Ах, Турмс, защо ни е да разговаряме сега за стари и неприятни спомени! Разбира се, че знаех, как можех да не знам — усещах го с женските си сетива… Отначало любовта, която Ханна изпитваше към теб, ме забавляваше, дебнех я понякога крадешком, когато тя целуваше стъпките ти — там, откъдето беше минал. Забелязвах погледа й — как те гледаше само, щом мислеше, че никой не я вижда! И все пак — ще се съгласиш с мен, Турмс, не можех да не изпадна в ярост, когато видях, че е забременяла от теб! Не можех да нараня достойнството си и да приема в дома си незаконното ти дете. Ето защо продадох Ханна.
Забелязах, че и след девет години раздяла Арсиное пламна от ярост, тъй че лицето й се зачерви.