— Как ще се възрадвам, когато те наложат с камшици! Само ще стоя и ще гледам как ще падне главата ти от раменете! И сега бих могла да те удуша с голи ръце — теб, който предаде любовта ни!
Тя съвсем не се преструваше, нито пък се замисляше за собственото си поведение и за това, че бе заченала два пъти от други мъже, когато все още бяхме заедно. Не, Арсиное беше съвсем искрена и вярваше, че аз съм виновен за жестоката съдба на Ханна, а не тя самата. Най-много й тежеше, че по прищявка на боговете самата тя не бе забременяла от мен, а тази чест се бе паднала на някаква си нищожна робиня. Аз пък бях благодарен, че нямам дете от Арсиное, и разбирах, че тъй е било писано. Нищо добро не можех да очаквам от децата на Арсиное. Дори и към Мисме не можех да изпитвам пълно доверие именно поради това.
Арсиное продължаваше да трепери от гняв, но след известно време се поуспокои, погали коляното ми и каза:
— Сега, когато вече не съм млада, понякога се замислям и изпитвам угризения спрямо Ханна. Страхувам се дори, че някой ден тя ще започне да ме преследва като харпия заедно със своето дете. И все пак подобни неща не са рядкост — робиня да забременее от господаря си. Но тогава бях безкрайно обидена и изпитвах ревност заради това, че си могъл да бъдеш с Ханна, след като ме познаваше, след като аз бях твоя жена! Но явно че и най-добрият, и най-талантливият човек изпитва влечение понякога към простата храна, макар пред него да е сложено изящно блюдо с редки ястия… Така че ти прощавам, Турмс, макар тогава да не можех да ти простя. — Тя наведе лицето си над моето и аз забелязах, че бе начервила устните си и бе намазала с мазило клепачите си. От косата й ме лъхна аромат на нарцис. Гласът й омекна и тя прошепна: — Само ако знаеш, Турмс, колко копнеех по теб! Колко нощи съм прекарала без сън, сама, в съседство със стаята на умиращия старец! Но трябваше да се погрижа за бъдещето си. Случаят с Ханна ми разкри, че не мога да разчитам на теб. А аз нямам нищо друго, освен красотата си, която вече е започнала да повяхва.
Когато гледах блестящите й очи и изящните черти на лицето й, не можах да се въздържа и възкликнах:
— Арсиное, Арсиное, все още си красива и за мен няма по-прекрасна от теб на цялата земя!
— Турмс, не е необходимо да ме лъжеш — отвърна ми тя. — Знам, че красотата ми не е такава, каквато беше някога. В края на краищата аз съм поне с десет години по-стара от теб, макар с помощта на богинята да изглеждам по-млада от възрастта си. Но и богинята е безпомощна пред годините. Всяка вечер замесвам мляко с мед, овесено брашно и стрити луковици от нарцис, за да си мажа лицето. И шията ми започва да се сбръчква, и брадичката ми увисва — сам виждаш — тя вирна брадичка и поразтвори наметалото си.
— Не, Арсиное — опитах се да я убедя, — красотата ти не може да повехне, тя е вечна, тъй както богинята е вечна.
Арсиное се почувства поласкана от думите ми и дори повдигна с показалец горната си устна, за да ми покаже златните коронки на зъбите си.
— Както виждаш, и зъбите ми не са истински — каза тя. — Последното ми дете, Юлий, ме съсипа, докато бях бременна с него, и зъбите ми опадаха.
— Юлий? — повторих аз. — Как може детето ти да се казва Юлий? Та това е име на един от старите латински родове сред патрициите.
Арсиное смръщи чело и каза спокойно:
— Всъщност произлизам от един от клоновете на този стар род, ако искаш толкова много да знаеш. Това бе доказано преди сватбата ми с Терций Валерий, тъй че детето се роди патриций. Родът на Юлиите е малоброен, но те произхождат от Асканий, син на Еней Троянски и основател на Алба Лонга. Гербът на този род е глиган и всяка година им се налага да умилостивяват Артемида, тъй като според преданията Асканий убил някога свещения й глиган. Чрез Еней обаче те могат да докажат божествения си произход направо до Афродита. Тъй че в жилите на сина ми Юлий тече божествена кръв, смесена с кръвта на бога вълк Мамерс. Ето защо кръстих сина си Юлий и Терций Валерий прояви пълно разбиране. — И продължи като в унес: — Двете ми други деца се оказаха неспособни. Хиулс се превърна във варварски цар, а от Мисме също не очаквам нищо особено. Но някои предсказания ми говорят в полза на Юлий. Ето защо реших да не се омъжвам за племенника на Терций Валерий, Маний, след като бедният старец си отиде от този свят, макар Маний да ми се умилква и дори да пълзи на колене пред мен. Още повече, че законната му съпруга е все още жива. Но Валериите са съмнителен род — претърпял прекалено много политически неуспехи. Затова пък съм се запознала с един извънредно приятен мъж на име Юлий, който, макар да не е богат, изглежда много достоен. Когато се оженя за него някой ден, синът ми ще бъде истински Юлий. Той ще наследи богатствата на Валериите, а пък патрицианското име от новия си баща и всичко ще бъде само в негова полза.