Докато говореше тъй уверено за сина си, аз изпитах тъга по собственото си дете, което нямах щастието изобщо да видя. Арсиное прозря мислите ми и затова каза:
— Не мисли повече за Ханна, Турмс. Знай, че и тя, и детето ти са мъртви. Отдавна са се удавили, тъй като научих, че финикийският кораб, с който бяха тръгнали, е бил застигнат от буря и е потънал. Няма смисъл повече да се мъчиш. И Ханна, и детето отдавана са на морското дъно. Ето защо нямаш никакви причини да ме мразиш, Турмс…
Усетих, че Арсиное ме лъже, затова подхванах:
— Значи така, Юлий е името на момченцето. Защо ли не прибави и Гай Марций на името на Кориолан?
Арсиное ме погледна ядно и отвърна:
— Е, щом толкова искаш да знаеш, Кориолан няма нищо общо, но цялото име на сина ми е Гай Юлий. Все пак трябваше да почета истинския му баща, за да не разгневя богинята.
Не изпитвах желание да дразня повече Арсиное, особено като виждах как сама се беше насилила да вярва в нещата, които говореше. Затова казах:
— Нека бъде тъй, както ти е угодно. Значи Ханна се е удавила. Вината за това е изцяло моя. Няма защо да се страхуваш от никакви харпии. Прощавам ти. Прости ми и ти, че не се оказах достоен за теб и не можах да ти осигуря спокоен живот. В името на любовта ни остани си все така красива и лъчезарна, каквато винаги си била! Винаги и за вечни времена, Арсиное!
Изведнъж лицето й просветна, а косите й заблестяха като чисто злато, сякаш някаква божествена светлина проникна в тъмницата. Усетих аромат на диви рози и минзухари. Кожата й порозовя като свежа ябълка, заблестя като чист, недокоснат сняг. Аз се разтреперих, защото усетих присъствието на богинята в Арсиное, както и това, че не беше зла. Жестока, себична, лъжлива и капризна бе родената от пяната и такава бе и тази, която беше земното отражение на богинята. Страст, нежност и любовен пламък се излъчваха от нея и ме изгаряха, тъй че усетих как тялото ми ще се превърне в пепел, стига само да се отдам отново на властта й. Но аз не протегнах ръка и не я докоснах. Времената бяха други, бях свободен.
Затова пък Арсиное погали отново гръдта ми и възкликна:
— Какво направи с мен, Турмс! Цялата горя, сърцето ми бие тъй, че ще се пръсне, а младостта отново пулсира във вените ми! Чувствам как се подмладявам, чувствам отново богинята в себе си! — Тя тръсна глава и докосна с длан челото си. После каза: — Според римските закони ти си обречен, но с помощта на богинята сигурно ще съумея да те избавя. Няма да ти остана длъжна, ще ти се отплатя за току-що казаните думи, макар и никога вече да не се срещнем.
Тя се наведе и ме целуна леко по устата. Изтръпнах от студенината на устните й и същевременно усетих огъня на горещите й страни. Такива бяха чувствата ми, когато за последен път виждах лицето й и пулсиращата й бяла шия. Това бе последното ни виждане. Никога след това не сме се срещали — аз, Турмс, с нея, с Арсиное. Но и до ден-днешен сърцето ми трепва при спомена за последния ни миг.
Тази последна среща с Арсиное ме накара да се отнасям още по-спокойно към съдбата си. Всяка сутрин очаквах да чуя шума от насъбралата се на площада тълпа и тежките стъпки на ликторите, дошли с пръчките и брадвата, за да поднесат поредното зрелище на народа и да му отвлекат вниманието от препирните със сената.
Не вярвах особено на обещанието на Арсиное. Предполагах, че тя просто е искала да ме утеши, и не можех да си представя как изобщо би могла да ми помогне, на мен, обречения от закона на Рим, без да засегне собственото си положение, извоювано с толкова много усилия.
Но само след няколко дена вратите на тъмницата се отвориха и на прага се появи жената, която бях сънувал. Носеше кафява наметка, която покриваше и главата й. Гледаше ме през пръстите си, тъй че не можех да видя добре лицето й. Чак когато робът страж затвори зад нея вратата, тя се приближи до мен, вгледа се внимателно в лицето ми и най-сетне отпусна уморено ръка. Тогава я познах — тя беше най-старшата от весталките. Бях я виждал по-рано, по време на представленията в цирка, където тя винаги заемаше почетното място сред младите весталки.
Весталката се обърна към мен с приглушен глас:
— Ти си този, когото търся, и лицето ти ми е познато.