— Само да знаеше колко се страхувах за теб!
Мисме отметна назад глава, разсмя се високо и попита:
— А сега вярваш ли най-сетне, Турмс, че съм пораснала и поумняла?
Прошепнах на ухото й, че от този ден нататък трябва да ме нарича „татко“, да се държи с уважение и да не забравя, че всички я мислят за внучка на Ларс Порсена. Тя на свой ред ми разказа тихо, как полските братя се помъчили да я защитят от гнева на римляните, как се опитали да спасят и имението ми, но тълпата го подпалила, откраднали добитъка и унищожили посевите, когато станало известно, че съм избягал от затвора. За щастие Мисме и двамата старци успели да се скрият и да спасят живота си. В същата нощ тя изкопала от тайното място златната волска глава, отчупила единия рог и го дала на двамата стари прислужници, а другият на момчето, което отначало работеше в имението ми като пастирче, а после стана негов управник.
Едва успяла да скрие в дрехата си остатъка от златната волска глава, когато стражите на Вейи, които били забелязали заревото от пожара, пристигнали и щом видели Мисме, я отвлекли със себе си. Отнесли се към нея с уважение, макар един от конниците — младежът, току-що победен от Ларс Арнт — да я притискал здраво към себе си, докато яздели.
— Аз никак не се уплаших от всичко това — уверяваше ме Мисме. — Та нали и твоят управник беше влюбен в мен и непрекъснато се опитваше да ме прегръща и да ме целува, та само добих увереност, че наистина съм красавица, и вече не се стеснявах от погледите на мъжете. Но не си мисли, че не можех да се пазя! На никого не позволявах никакви волности. Само едно нещо не разбирам — защо по-рано не ми разказа колко благородни и колко красиви са етруските? Ако знаех всичко това, отдавна щях да искам да се преместим да живеем при тях. Тук животът е толкова по-интересен! — тя ме погледна с упрек. — Аз щях да съм научила вече езика им. Нима искаше да ме оставиш в Рим завинаги, татко Турмс? Не обичам Рим, а етруските се отнасят добре към мен и аз се чувствах много добре във Вейи. Тук, във Волсиния, е също много хубаво, макар да мислех отначало, че ще ме продадат като робиня. Красивите етруски жени ме научиха на много неща и ми показаха как да се грижа за кожата си и как да сресвам косата си. Твърдяха, че съм очарователна и че на мен се е паднала честта да участвам в свещеното състезание. — Тя се намръщи и добави: — Отначало мислех, че всичко се дължи именно на външността ми, но после разбрах, че съм избрана в твоя чест, тъй като са искали да изразят по този начин уважението си към бъдещия лукумон. Чух някои неща за теб…
Бях радостен, че нещата с Мисме се уреждат по благоприятен начин и че Ларс Арнт се гордее с нашето познанство. Разбира се, той заслужаваше истинско щастие, стига дъщерята на Арсиное да бе в състояние да му го дари. Но Мисме ми се закле, че ще бъде по-мъдра от майка си и винаги ще бъде вярна на съпруга си. Тя прибави, че не била виждала по-красив мъж от съпруга си. Впрочем не можех да бъда напълно сигурен в клетвата й поради простата причина, че момичето не сметна за необходимо изобщо да дава такава клетва. Предполагах, че животът на Ларс Арнт с жена като Мисме едва ли би бил спокоен.
3.
Езерото бе прозрачно като стъкло. На залез-слънце жреците издигнаха свещена шатра до самия му бряг. Пред нея седнаха жени и започнаха да мелят с ръчна мелница жито от последната жътва, за да изпекат хляба на боговете. Мрежите бяха приготвени за хвърляне в езерото — според обичая трябваше да се наловят рибки с червени очи — това бяха рибите на боговете. След това принесоха в жертва на боговете теленце, козле и прасенце и запалиха голям огън. Жреците мърмореха под носа си свещени заклинания, за да бъде хлябът добре замесен и изпечен, а месото да бъде приготвено така, както е било приготвяно от незапомнени времена до ден-днешен.
Чувствах как хладната вода на езерото изстудява земята. Вдъхвах аромата на повяхващата трева, на печено месо, на пресен хляб и свежи билки.
Най-сетне пристигнаха лукумоните. Зад тях вървяха прислужници, които носеха свещената посуда.
— Пречистен ли си? — попитаха ме те.
— Пречистен съм — отвърнах аз. — Очите ми са чисти, устата ми е чиста, ушите ми са чисти и ноздрите ми — също. Измих главата си и нозете си. Измих ръцете си. Облякъл съм чист хитон от най-чиста вълна.