Може би все пак угощението им хареса, а питието ги омая, както обикновено се случва по време на пир, но изведнъж Туран се усмихна загадъчно, погледна ни и сложи разсеяно ръка на шията на Волтумна. А той, многоликият, не изпускаше погледа си от мен, като че ли ме подлагаше на някакво изпитание.
— Ах, вие, лукумони — каза Туран след известно време, — може и да сте безсмъртни, но все пак не сте вечни. — Гласът й трещеше като гръм, шумеше като буря. Но в него усетих необяснима завист към нас.
Внезапно осъзнах, че нечии тънки и горещи пръсти се докосват нежно до рамото ми като предупреждение за опасност. Аз се обърнах изумен и видях светлия крилат образ на своя дух пазител, който приличаше на млада и чудно красива жена. Тя седеше зад мен на края на ложето ми и крилата й потрепваха и блестяха. Този мой дух, както наричах видението, ми се явяваше за втори път в живота ми и аз разбрах, че трябва да бъда особено предпазлив. Изведнъж осъзнах, че в дълбочината на душата си бях тъгувал цял живот за покровителя си, тъгувах по него — или по нея, не знам как точно да се изразя — повече от всичко друго на света. Когато се огледах, забелязах, че още два светли образа на духове пазители стояха и зад другите лукумони. Моята покровителка ми се стори най-прекрасна от всички.
Волтумна протегна напред властната си ръка и каза с лукав глас:
— Ах, лукумони, защо са ви пазители? От какво се страхувате? От боговете ли?
Туран също проговори:
— Аз, която съм богиня, изпитвам презрение, че предпочитате да си почивате заедно с пазителите си и не смеете да се приближите до мен. Та нали вие ме поканихте да дойда, а не аз вас. Поне ти, Турмс, отпрати своя дух покровител! Тогава бих могла да легна до теб и да те прегърна страстно.
Крилатият ми покровител в женски образ затрепери целият от гняв и аз разбрах, че това не беше шега. Богиня Туран я изгледа преценяващо (само жена може да гледа така друга жена) и каза:
— Няма съмнение, крилатата ти приятелка е наистина прекрасна. Но ти, надявам се, не си въобразяваш, че тя би могла да се сравнява с мен!? Та аз съм богиня и съм вечна като земята. А тя е само безсмъртна, както и ти самият.
Усетих как гласът на богинята ме накара да се почувствам засрамен, но когато хвърлих поглед към лъчезарната фигура до себе си, аз събрах сили и отвърнах:
— Не съм призовавал никакви покровители, но щом тя е тук, аз не мога да я отпратя обратно. — В същия миг изпитах прозрение: в сърцето ми сякаш блесна светлик и озари мрака. Гласът ми се усили и зазвъня, тъй че сам не можех да го позная: — Може би крилатата ми покровителка е изпратена от друг, някой, който стои по-високо и от вас, о, богове!
Едва бях произнесъл тези думи, и насред шатрата се появи нова фигура, неподвижна и по-висока от всички хора и богове. Тя бе покрита с було от непрозирна светлина, лицето й бе също невидимо. Това беше той или тя, някой, който е непознат дори на боговете. Никой не знае какви са имената му и колко са те — нито смъртните, нито неразривно свързаните със земята богове. Щом забелязаха пришълеца, двете божества се притаиха мълчаливи и постепенно се превърнаха в тъмни сенки и изчезнаха. Моята покровителка ме покри с крилата си, сякаш за да покаже, че тя и аз сме едно.
След това усетих вкуса на желязо на езика си, като че ли бях мъртъв, дочух воя на бурята, настръхнах от силата на леден вятър и затворих очи, заслепен от огнено зарево. Когато дойдох на себе си, разбрах, че все още се намирам на ниския си одър в шатрата на лукумоните. Факлите бяха загасени. Виното бе изпито. Житните класове бяха изронени. Двата каменни обелиска бяха на високото ложе на боговете, а венците им бяха черни, като че ли опърлени и съвсем повехнали. Треперех, защото ми беше ужасно студено.
Стори ми се, че и тримата се събудихме в един и същ миг. И на трима ни се бе привидяло някакво каменно ложе в дълбока могила. После усетихме, че възглавниците ни бяха прекалено твърди и че телата ни тежаха като олово. Седнахме, държейки се за главите и се погледнахме един друг.
— Сън ли бе всичко това? — попитах аз.
Старецът поклати глава:
— Не, това не беше сън. Нима бихме могли да сънуваме един и същ сън?