— Турмс, Турмс, призови вятъра! По-добре наистина да се удавим, отколкото да умрем от напрягане с веслата. Тъй тежка е плячката ни!
От виковете им усетих как ме обзема някаква празнота. Видях сенките на много мъртъвци, които се опитваха с безплътни ръце да спрат кораба ни. В странното си състояние почувствах непреодолима сила да призова източен вятър, защото усещах, че съм по-силен от мъртъвците. Всички моряци завикаха като един след мен, наподобявайки думите, които се изтръгваха от устата ми, макар никой, дори и аз самият, да не ги разбираше. Триж призовах вятъра, след това седем пъти и накрая дванадесет пъти. Микон се зави от страх презглава с плаща си, но не понечи да ме възпре, защото финикийските и египетските кораби и без това бяха по петите ни. Воините удряха щитовете си един о друг, готвачите блъскаха с черпаците по казаните, Дионисий пусна във въздуха цветни вълнени ленти, използвани от предишните собственици на кораба за магии за вятър и само финикийските кормчии ни гледаха мълчаливо с намръщените си бронзови лица с медни халки на ушите.
На изток морето придоби жълт цвят и изведнъж върху ни връхлетя пясъчна буря, донесена от ураганния вятър. Последното, което видях, беше огромен воден стълб зад кораба ни, след което се проснах в безсъзнание. Събудих се в трюма, вързан за една от извитите греди от вътрешната страна на кораба. Микон и Дорией ме бяха донесли тук и ме бяха вързали, за да не падна от клатенето на кораба и да не се убия по време на бурята.
Книга трета
Химера
1.
Дионисий беше чудесен мореплавател. Изкуството му да води кораба в открито море беше неизмерно по-голямо от скромния успех, постигнат по време на боя в Ладе, и заслужаваше много по-голямо уважение, отколкото разбойничеството във финикийски води. В разгара на есенните бури и ветрища, когато другите морски съдове бързаха да намерят подслон из пристанищата, той успя да се добере само за три седмици до крайбрежието на Сицилия. Докара до целта и трите ни кораба и нито веднъж не се наложи да спираме никъде. За да намери източната посока по време на плаването, той само се взираше в далечните очертания на планините на остров Крит.
Всички на борда бяхме болни, миришехме лошо, солената вода разяждаше раните ни, та едва се влачехме по палубата, а съзнанието ни беше тъй помръкнало, че непрекъснато ни се привиждаха рогати чудовища и ни се счуваха звуци от раковините на тритони23. Когато най-сетне забелязахме на запад синкавата ивица суша и се убедихме, че наистина е земя, мнозина от нас се разплакаха и с дрезгав глас замолиха Дионисий да спре при първа възможност, без да обръща внимание чии са тези владения — на африканци или на италийци, и от кого са заселени — от картагенци или от гърци.
Корабите ни течаха, а зимата приближаваше, така че дори и Дионисий не би успял да се добере до Масилия. Той събра на съвет цялото корабно началство и каза:
— Ето там, в далечината, се забелязва вече огромната планина с кълбящ дим на върха й. Това означава, че наистина сме при бреговете на Сицилия. Ако копнеете за големи градове, можем да отплуваме на север, към Италия, до Кротон, или на юг, към Сиракуза, която е най-великият от сицилийските градове, ако не се лъжа, макар че е възможно Акрагас да е още по-голям град.
Моряците се зарадваха и завикаха:
— Ние сме толкова богати и в някой голям град ще можем да се снабдим с всичко, което пожелаем! На някой пристан ще можем да поправим и корабите си, а дори и да си купим нови, с които да отплаваме напролет към Масилия и да потърсим братята фокейци. Но най-напред имаме нужда от почивка и силна храна, от танци, музика и песни, от вино и венци от цветя, за да могат да си отдъхнат и душите ни!
Дионисий каза:
— Най-лесно ще намерим забавления в големите градове, но те обикновено са силни крепости със здрави стени и воини, които ги пазят. Обикновено големите градове имат и бойни кораби на пристаните си. Тъй като търгуват по морски път, научават много по-бързо новините от далечни земи, отколкото малките градове, които водят по-затворен живот. Ето защо, струва ми се, че след веселбата в някой град ще последва и наказание, щом само разберат кои сме. — Той изгледа всички наоколо със зоркия си поглед и продължи: — Съвестта ни е чиста и знаем, че сме се били честно с персите. Но богатството ни е толкова огромно, та малцина ще ни повярват, че това са само трофеи, които сме успели да съберем от Ладе, след което сме потеглили насам, за да потърсим приют в западните градове на гръцките колонии. Не, през зимата трябва да се установим в някой малък град на по-закътано място и да си купим приятелството на местния владетел. Три бойни кораба и такъв екипаж като нас представляват поддръжка, от която никой военачалник не би се отказал, никой владетел на малък град, който желае да запази независимостта си сред големите градове на Сицилия, не би отхвърлил. Значи ни е необходимо да се доберем до северното сицилийско крайбрежие и аз, приятели мои, искам да съберете всичките си сили, за да можем да минем през пролива, в който са загинали не малко смелчаци. Иначе ще загубим всичко, което сме спечелили с толкова голям труд.
23
Морско божество — получовек, полуриба, което със свирката си от раковина укротявало морските вълни или предизвиквало бури. — Б.р.