— Наистина боговете ни помагат. В съня си видях точно този бряг и тази планина, чийто скат напомня на прегърбено старо магаре. Хайде да отплаваме натам. Уверен съм, че има ручеи и извори, поляни и плодови дръвчета.
Хората му се хвърлиха към веслата, забравили за закуската си — тъй горещо желаеха да почувстват под краката си твърда земя. Още предишната вечер се бяхме измили, бяхме се натрили с благовония и се бяхме преоблекли с чисти дрехи. Много от нас бяха сплели косите си на плитки и бяха избръснали брадите си с прекрасните бръсначи, които бяхме намерили на финикийския кораб. Старите си дрехи бяхме хвърлили в морето, а из кораба бяхме запалили тамянови пръчици — да смекчим вонята и да облекчим достъпа до божествени съновидения.
Гребците налегнаха с всички сили веслата, за да се доберем колкото се може по-скоро до носа на брега, показан ни от Дионисий. Дорией обаче се намръщи застрашително и каза:
— Дионисий от Фокея, не знам чии сънища са по-пророчески — твоите или моите. Моят сън обаче беше по-ясен и от бял ден. В него аз видях прародителя си Херакъл, който застана пред мен и по ръст беше по-едър от всеки срещан от мен човек досега. На дясното му рамо лежеше боздуган с големина на дъбово дърво, а на лявото му рамо беше кацнал кукуригащ петел. Смятам да следвам указанията на моя сън, а не на твоя.
Дионисий се засмя и попита:
— А как ще обясниш смисъла на твоя сън?
Дорией се хвана за меча, с който той никога не се разделяше, и каза:
— Не мога до го обясня, но ние, спартанците, рядко сънуваме, а ако ни се яви сън, постъпваме винаги в съответствие с него. Тъй че съм длъжен да защитя съня си против твоя, Дионисий, ако откажеш да повярваш, че в моя сън има някакъв смисъл.
Дионисий разбра, че Дорией говори сериозно, и докато гребците продължаваха да гребат, той реши да попита и нас какви сънища бяхме сънували. Микон разказа следното:
— Видях град с невероятно високи стени, зад които бушуваше страшен пожар, видях бягащи мъже, които носеха сандъчета със съкровища и изваяния на домашни богове. Видях жени, които притискаха до гърдите си плачещи деца и тичаха към корабите на мъжете си, бързайки да напуснат изпепеления град.
Дорией се усмихна тържествуващо и каза:
— Твоят сън обяснява моя сън. Ти си видял пожара на Троя. Тези, които са се спасили, са успели да се доберат до Сицилия, основали са Ерикс и Сегеста и са подчинили местните сикански племена. Но впоследствие тук е дошъл и прародителят ми Херакъл и победил троянците. Оттогава насам западна Сицилия е наследствено владение на хераклидите. Баща ми Дорией е искал да си върне тези земи, но явно е загинал в бой, тъй като не се прибра от похода. И ето, въпреки волята ми боговете ме теглят на запад, за да мога да продължа делото на баща си. Петелът на победата пееше на лявото рамо на Херакъл в съня ми. Да плаваме към Ерикс и да го завоюваме!
Дионисий взе да си скубе косите и закрещя:
— Махнете от очите ми този спартански безумец! Дори ако корабите ни издържат плаване до Ерикс, навярно там ни чака мъчителна смърт, тъй като тези области се пазят от картагенците, а африканският Картаген е най-жестокият град, който някога е властвал над моретата.
Тук се намеси Микон и каза с мек глас:
— Сънищата може да се тълкуват по най-различни начини, Дорией. Може би дългите лишения са те накарали да си спомниш в съня си пеещите петли на Афродита от Акрея и ти си почувствал, че като мъж не отстъпваш пред праотеца си Херакъл, ето защо ти се е присънил и боздуган. Но както и да е — няма да загубим нищо, ако отначало следваме указанията на Дионисий и се опитаме да намерим подслон на този мамещ ни бряг.
Тук кормчиите и гребците изреваха дружно и радостно в един глас. От другата страна на заобления нос пред нас се откри чудесно защитено място, подходящо за пристан, с плавни брегови очертания, със зелени ливади и с натежали от плод дръвчета, зад които се тъмнееха горички. Бреговият хълм бе укрепен със стена, издигната от трупи и пръст, във вътрешната част, на която видяхме храм и други дървени постройки. Дочухме веселите звуци на овчарски свирки, блеенето на овце и мученето на крави.
Но Дорией беше изпаднал в бяс. Той скърцаше със зъби и размахваше заплашително меча си. С дръжката му удари Микон по главата, а след това насочи острието му към Дионисий.
— Плавай напред! — заповяда той. — Гласът на Херакъл ми говори, че е рано да слизаме на този бряг. Ще дойде време да търсим пристан, чак когато корабът започне да тъне под краката ни! Не смей да ми се противопоставяш, Дионисий от Фокея!