Уплаших се от гнева на Дорией, но тъй като бяхме приятели, трябваше да го подкрепя. Дионисий се опита да успокои спартанеца, но в края на краищата сам изпадна в ярост. По устните му изби пяна и той хвърли бойната си брадва, която разсече щита на Дорией и рани ръката му.
— Ето ти петел на лявото рамо! — ревна Дионисий и хвана едно от копията на палубата, за да прониже гръдта на Дорией. Но в същия миг внезапен силен тласък на вятъра наклони тъй силно кораба ни, че той загреба вода през отверстията за веслата и гребците се развикаха, че потъваме.
Дионисий заповяда бързо да насочат кораба по посока на вятъра и да вдигнат платна, за да не станем жертва на внезапните огромни вълни. Течението ни влачеше встрани от прекрасния бряг и ние се отдалечавахме все повече и повече от гостоприемния пристан. Хладен есенен дъжд се изля над главите ни и Дорией облиза раната на ръката си, след което каза:
— Длъжен си да повярваш в съня ми, Дионисий, и да не влизаш в спор с мен. Ако можеш да си отвориш очите, ще видиш, че самият Херакъл стъпи на кораба ни и наду платната, за да докаже правотата ми.
Фокейците плачеха и ругаеха, уверени в скорошната си гибел. Микон и аз съблякохме част от дрехите си и се приготвихме да се спасяваме с плуване, но Микон ми каза:
— Не бой се, няма да потънем — не и ние с теб! Скоро ще видим какъв е смисълът на случилото се.
Ураганът продължаваше със същата сила и не ни даваше възможност да се доближим до брега. Но когато престана да вали, вятърът изведнъж се стопли и отслабна. Стори ни се отново, че някаква невидима сила леко и изкусно ни носи все по-напред. Дори Дионисий го усети и каза:
— Да забравим за сънищата, те предизвикват само кавги. Да се оставим на мъдростта на морето и вятъра. Отдавна съм се научил да им вярвам и да им се подчинявам.
Привечер вятърът ни погна към брега. Видяхме устието на река, пристан, а даже и град, заобиколен от висока стена. Навсякъде във въздуха се виждаха стълбове пара от горещи извори, зад които се издигаше синееща се планина. Престанахме да изгребваме вода и гребците отново се хванаха за веслата. Водата обаче се покачи до седалките на гребците. Волю-неволю трябваше да бързаме към брега, преди да е потънал корабът ни. Скоро той докосна дъното и бавно се наклони на една страна. Но бяхме вече вън от опасност и не се страхувахме от вълните, които заливаха палубата, тъй като брегът изглеждаше съвсем наблизо. Двата други кораба с по петдесет весла достигнаха до пристана благополучно и всички ние скочихме от борда и се хванахме за оръжието си, готови да се браним, макар едва да ни държаха краката и макар да се клатехме като пияни от умора.
2.
По двата бряга на устието на реката лежаха множество кораби, приготвени за зимуване. Тълпа от пъстро облечени хора се приближи към нас с любопитство, без следа от страх. До ушите ни достигна разноезична реч. Но когато забелязаха оръжието ни, те се спряха в недоумение и започнаха да се съвещават, след което някои откъснаха зелени клонки и ги размахаха в знак на приятелските си намерения.
Тогава ние хвърлихме щитовете и мечовете, копията и шлемовете си. Непознатите ни обкръжиха и започнаха с любопитство да оглеждат дрехите ни и да ни попипват като всички любопитни хора по целия свят. Мнозина от тях говореха гръцки, но с непознато за нас особено звучене. След тях пристигнаха и търговци с кошове грозде и различни плодове. Платихме им със златни персийски монети, а те ни връщаха сребърни местни пари. Обясниха ни, че градът се нарича Химера и че е основан отдавна от занклийски преселници. По-късно към тях се присъединили и някои от жителите на Сиракуза, уморени от непрекъснатите междуособици в родния си град. Повечето от жителите бяха сикули24, примесени с гърците.
Скоро след залез-слънце градските врати бяха затворени и ние заспахме направо на топлата земя. Какво блаженство беше това за нас — да дишаме аромата на треви и да усещаме приятния им допир!
На следващия ден в лагера ни цареше веселие и безгрижност. Струваше ни се, че сега, когато се беше свършило опасното морско пътешествие, ни очакват единствено щастие и благоразположение от страна на боговете. Някои в нашия лагер започнаха да свирят на музикалните инструменти, взети от финикийците, някои други на обикновени свирки. Но намериха се и такива, които още по обяд започнаха да подскачат в срамния танц на козела. Шумът в лагера ни привлече хората от града, в това число и жени, които срамежливо прикриваха уста с крайчеца на наметките, но очите им жадно блестяха, когато поглеждаха мускулестите тела на моряците. Дионисий забрани на хората си да се докосват до жените и постави стражи на корабите, тъй като гражданите проявяваха любопитство към товара ни, а ние нямахме намерение да им го показваме.
24
Сикули — италийско племе, населявало територии в западна Сицилия, за разлика от сиканите, които населявали източната част на острова. — Б.р.