След всичко това на брега пристигна тиранът25 на Химера, Кринип, придружен от личната си охрана и от конна стража. Той дойде, за да ни приветства и да попита какви са намеренията ни. Беше прегърбен мъж с рядка брадица и побеляла коса, който крачеше скромно сред хората си, загърнат в плащ от грубовлакнесто платно. Дионисий излезе насреща му и разказа за битката ни при остров Ладе, за плячката от персите, и поиска разрешение да остане тук и да презимува с хората си, за да може на следващата пролет да отплава към далечна Масилия. Той пожела да ни се дадат въжета, макари, волове и дърводелци, за да можем да извадим заседналия до брега кораб и да приготвим и другите два за зимуване. За всичко това той обеща да заплати добра цена.
Докато Дионисий говореше, Кринип внимателно го наблюдаваше и по всичко си личеше, че въпреки скромния си вид той беше непоколебим човек, свикнал да заповядва. Когато Дионисий завърши речта си, старецът каза:
— Аз станах тиран на Химера по желание на жителите й, макар да изпитвам отвращение към властта. Така че не мога да взема решение, без да се посъветвам предварително със съгражданите си. Но молбата ти е безсмислено да бъде обсъждана от народното събрание, затова те каня да дойдеш в дома ми, където бихме могли да беседваме на четири очи за всички земни и божествени неща. Но ако ми нямаш доверие, тъй като съм ти непознат, готов съм още сега да се оттегля с теб настрани, тъй че да ни виждат оттук, но да не могат да ни чуват нито моите, нито твоите хора. По природа съм самотник, избягвам тълпите и не съм красноречив. Ето защо не обичам, когато около мен има много слушатели.
Дионисий се съгласи с предложението му и спокойно тръгна с беловласия тиран към една отдалечена полянка. Беше поне две глави по-висок от Кринип и би могъл да го удуши с голи ръце. Видяхме как двамата седнаха на тревата и се задълбочиха в разговор. Воините на Кринип се усмихваха с гордост и разказваха:
— Нашият Кринип е благороден човек. Отдавна бихме го обявили за цар, но той не иска и да чуе за подобно нещо. В подземието на двореца му се намират много свещени предмети, с които може да се правят силни магии, така че той не се страхува от никого и нищо. Никой не знае кога и как се е сдобил с всичко това, но откакто ни показа тези неща, в града ни бе сложен край на раздорите. Кринип управлява така разумно, че и картагенците, и тиренците са ни приятели и дори от Сиракуза не се решават да нарушат свободата ни.
Казаха ни още, че Кринип има жена от знатен картагенски род и че защитава правата на всички граждани, независимо от произхода им. На собственото си богатство не трепери и специално отделя пари за нуждите на магията. Но това са разумни разходи и с тях се укрепва градът и строителството на храмовете. С една дума — Химера е щастлив град, където не знаят що е страх и безправие.
След доста дълъг разговор Дионисий и Кринип станаха, отърсиха се от полепналата трева и се върнаха при нас. Дионисий целият сияеше. Той заповяда на хората си да ударят по щитовете си, да вдигнат копия и да приветстват Кринип.
След това Кринип и свитата му се насочиха обратно към града, а Дионисий ни каза:
— Сключих договор с този забележителен владетел. Разрешено ни е да влизаме и да излизаме, когато си искаме в града с оръжие или без. Можем да търгуваме, ако пожелаем, да почитаме своите или тукашните богове, можем да се женим за местните жени или да купуваме любовта им с щедри подаръци, техните обичаи позволяват това. Но е недопустимо да прибягваме към насилие и да оскърбяваме гражданите по какъвто и да било начин. Длъжни сме също да защитаваме града, докато живеем тук, като да е родният ни град.
На лицата на моряците се изписа недоверие и те отвърнаха:
— Всичко това е прекалено хубаво, за да е истина. Кринип е по-хитър, отколкото го мислиш. Когато ни примами в града, той ще заповяда на хората си да ни нападнат и да ни убият, а след това ще ни вземат съкровищата, или пък ще ни обае с магии и ще ни накара да проиграем парите и плячката си, която сме придобили с толкова лишения и усилия.
Дионисий им заповяда да замълчат, след което каза, че Кринип е дал такава клетва, в която не може да има и капка съмнение. Но тъй или иначе, главното беше, че тиранът има полза от нашето пребиваване в града, а изгодата е винаги по-сигурна от всякакви обещания. Ето защо Дионисий беше решил да закове и да запечата сандъците със съкровищата ни и да ги предаде на съхранение в градската хазна в залог на верността си към клетвата, а част от парите да разпредели между хората си, тъй че те да могат да живеят безгрижно до пролетта. Дионисий обясни, че Кринип не иска голям прилив на пари, тъй като цените на пазарния площад ще се вдигнат прекалено и много граждани ще изпаднат в недоимък.