— Колко ужасно… — промълви султанът.
— Както казах, аз си мислех така. Но вече не го мисля, тъй като всъщност се е случило нещо друго. Вие сте заповядали убийството на Дарий.
Султанът отново не каза нищо. Мълчанието се проточи.
Не смеех дори да си поема дъх. Не можех да повярвам, че учителят ми говори така открито в лицето на султана. Може би след всичко, през което бяхме минали, вече изобщо не му пукаше как трябва да се държи пред владетел.
Господин Аскам продължи:
— До онази вечер вие не знаехте за връзката на Дарий с жена ви. Научили сте обаче от хората, които сте поставили да подслушват в стените или от тавана на покоите ни. Защото в деня след като Бес ми съобщи за историята между Дарий и жена ви, борецът изчезна. Открихме го днес, напъхан в една цистерна и удавен. Чух, че вие използвате този метод.
Султанът примигна бавно, но не каза нищо.
— И така стигаме до последния опит за убийство — каза господин Аскам. — Това пред нас. Убийството на самия кардинал Кардоза, причината за тази верига от унищожен човешки живот. Този опит за убийство е на четвъртия извършител — съпругата ви, царица Роксолана. Било е просто акт на отмъщение. Защото едва вчера, когато разговарях с нея, жена ви откри, че кардинал Кардоза е изкопчвал плътски услуги от любовника й в замяна да пази връзката й с Дарий в тайна от вас.
— Както несъмнено знаете, царицата има група верни стражи, особено сред онези в тъмницата — продължи учителят ми. — По нейна заповед те са извикали кардинала да напусне турнира и да се върне, уж за среща с царицата, като в същото време са пуснали безумеца в посолството. И така кардиналът се срещнал с него и с ножа му. През цялото време стражите от тъмницата са държали посолството обкръжено. Смятали са да уловят безумеца след това и да го върнат в клетката му след одирането и убийството на кардинала. После можели да скалъпят историята, че е успял да избяга за известно време.
Султанът продължи да мълчи.
— Момчето Пиетро е все още живо и зная къде се намира — каза господин Аскам. — Съветвам ви обаче да не го търсите. Единствено той е действал благородно в цялата тази история, като се е опитал да отмъсти за брат си. Вярно, той е убил Фарнезе, но гостуващият кардинал също се е забавлявал с момчета, така че порядъчните хора няма да скърбят за кончината му. Освен това момчето сега е натоварено с ужасното знание, че необмислената му постъпка е довела до смъртта на родителите му.
— А слугата на кардинала? — попита султанът. — Онзи, който е убил готвача и жена му по заповед на Кардоза? Къде е той?
— Мъртъв е. Аз го убих — отвърна спокойно господин Аскам. — Тялото му е в цистерната под двореца.
Султанът повдигна вежда, искрено изненадан.
— Вие сте го убили? Скромният учител от Кеймбридж? Май сте по-опасен, отколкото ви смятах. Е, значи убийствата са седем, нали така?
— Не беше убийство. Явно е видял как двамата с Елизабет влизаме в цистерната и ни причака при входа, за да ни премахне. Убих го, за да защитя себе си и младата принцеса.
— Разбирам.
Султанът помълча известно време, потънал в мисли. Когато заговори, тонът му беше леден.
— Вие сте много умен човек, господин Роджър Аскам. И дързък дотам, че да обвините в убийство един султан.
Сега беше ред на учителя ми да премълчи. Той зачака султана да продължи.
— За ваша информация, султаните не вършат убийства. Те правят онова, което си поискат. Ако нечие съществуване ме прави нещастен, мой прерогатив е да сложа край на живота му. Не съм отговорен пред никого, освен пред самия Аллах.
— Вие поискахте да разследвам убийство и аз го направих — твърдо рече учителят ми. — Отговорите са отговори, колкото и неприятни да са. Аз съм просто човекът, който ги извади на бял свят.
— Така е. Така е — каза султанът.
Но господин Аскам не беше приключил.
— Зная също и някои други неща, Ваше Величество. За турнира.
Замръзнах. Какво правеше учителят ми, за бога?
Султанът спокойно наклони глава настрани.