Така Заман стигна до финала, за огромна радост на тълпата. В очите на хората двамата местни шампиони бяха победили най-добрите шахматисти на света и накрая се изправяха един срещу друг.
И докато напускаха „Света София“, жителите на Константинопол възбудено разговаряха за срещата, която предстоеше да се играе на следващия ден. Славеха своя бог и султана си и всичко в техния свят беше наред.
Но когато вечерта се превърна в нощ и луната и звездите изгряха над древния град, не всичко в моя свят беше наред.
Защото макар учителят ми да беше решил загадката и да събирахме багажа си с намерението да напуснем Константинопол на следващата сутрин, нещо липсваше.
Елси не се беше върнала от обяда си с престолонаследника.
Беше изчезнала.
Цар
„Целта на шаха е царят да бъде поставен в мат. Любопитното е, че макар царят да е най-важният в играта, той е най-безсилната фигура на дъската. Дори пешките могат да станат царици, а всяка друга фигура може да се движи на повече от един квадрат.
Така царят в шаха е като краля в живота — неговата власт зависи от това да запази замъците си непокътнати и поданиците си на своя страна. Той е заложник на щастието на народа си.
Но едно предупреждение: игнорирайте царя на своя отговорност. Той със сигурност може да взема други фигури и в напрегнатия ендшпил трябва да бъде наблюдаван внимателно, защото е склонен да атакува, когато е застрашен.“
„Зная, че имам тялото на слаба и немощна жена, но също така имам сърцето и куража на крал, при това на крал на Англия.“
Последният ден
Събудих се по изгрев-слънце в последния ми ден в Константинопол и веднага щом отворих очи, погледнах към леглото на Елси в очакване да я видя да лежи там, завърнала се от поредната си дълга нощ на разврат.
Леглото й обаче бе празно и недокоснато.
Намерих господин Аскам и господин Джайлс в стаите им да затварят сандъците си.
— Елси е изчезнала — казах аз.
— Изчезнала ли? — изненада се учителят ми.
— Не съм я виждала от вчера по пладне, когато отиде да обядва с престолонаследника и приятелите му в града.
— А, да, престолонаследникът… — каза господин Аскам. — При него се измъкваше повечето вечери. За да ходи на сбирките, организирани от престолонаследника Селим.
— Да. Но винаги се връщаше преди настъпването на сутринта.
Учителят ми и господин Джайлс се спогледаха.
— Престолонаследникът е прочут с гуляите си — каза господин Джайлс.
— Но защо не се е върнала? — попита господин Аскам.
— Може да е помолил Елси да се омъжи за него — с надежда предположих аз. — Елси го желае повече от всичко на света. Тя ми каза, че те… такова… че са консумирали връзката си предишната нощ, така че може да я е помолил да се омъжи за него и тя е отишла в харема, за да види бъдещия си дом.
Лицето на господин Аскам помръкна.
— Чакай малко, Бес. Да не искаш да кажеш, че Елси е имала връзка със самия престолонаследник?
Изчервих се.
— Ами…
— Моля те, кажи ми. Може да се окаже важно.
— Да. Няколко нощи се е опитвала да привлече вниманието му и накрая е успяла. Мислеше си, че като му достави удоволствие, ще може да го впечатли и така да стане негова кралица…
— Кога е легнала с него? — попита учителят ми с прямота, която ме изненада.
— Кога ли?
— Да, кога? Преди три нощи? Или две? Кога?
Замислих се за момент.
— Предишната нощ. Вечерта преди той да я покани на обяд в града. Тя е флиртувала с него и по-рано, но едва тогава двамата наистина са… утолили желанието си.
— Друг път Елси хранила ли се е в града с него? Излизали ли са да обядват или да вечерят?
— Не. Това им беше за първи път.
— Значи в деня, след като я е оправил, той я кани в града, а после тя изчезва. Ох, боже… — Учителят ми поклати глава. — Глупаво, глупаво момиче.